11-годишното бразилско момче Габриел Мунез  макар и без ходила е искал да стане футболист.
Той не само ходи, като понакуцва малко, но играе футбол. Габриел правел това толкова добре, че в знаменитият отбор „Барселона“ забелязали дарованието му и го поканили на изпит във футболната академия на клуба.
Трябва да отбележим,че хиляди деца мечтаят да преминат този изпит имено в „Барселона“. Габриел не искал никакви отстъпки за себе си. Той казал: „Дайте ми само топка и ще се запознаете с моя кумир Лионел Меси, повече нищо друго не ми трябва.“
Габриел Мунез се е родил в много бедно бразилско семейство без ходила. Проходил е преди да навърши годинка. По- късно той почнал да играе футбол и то много добре. Излизайки на терена забивал неотразими голове в ъглите на вратата.
Треньорът на момчето казал: „Това момче съвсем не е инвалид. Той го е доказал на всички. Никой не вярваше в него, но той разтърси всички с играта си“.
Интересното е, че Габриел има протези, но когато ги сложи не може да играе футбол.
Спомнете си известният бразилски футболист Гаринча, който силно накуцвал, защото единият му крак е бил по-дълъг от другия със 7 сантиметра, но в играта това съвсем не му е пречило.

Джордан Корея е решил да създаде робот за кучето си, за да не се чувства самотно, когато собственикът му е на работа.
Дистанционно управляемият робот може да прави видеовръзка с кучето. Освен това, роботът може да подхвърля топка на животното.
Това устройство има ръка, с помощта на която взима топката и я хвърля. Роботът наречен DarwinBot е създаден на базата на мобилната платформа Parallax EDDIE и се управлява с помощта на Microsoft Robotics Developer Studio 4.

Администрацията на Пермския зоопарк се е обърнала към жителите на града с молба да донесат за животните топки, свежи зеленчуци и плодове. Приемали се всякакви топки: баскетболни, волейболни, футболни… С тях ще играят мечките, котките, маймуните и вълците. Това е групата от животни, които обичат най-много играта с топка, въпреки че топката изтрайва между тях едва половин ден.
Пресните тиквички и тикви гледачите в зоопарка искат за източната колобус, вид маймуна. Сега колобусът в природата се храни предимно с листа, а в зоопарка със сухи клони, плодове и зеленчуци.
Плодове и зеленчуци им давали в малки количества, защото животните се разболяват. Но да се купят толкова много продукти в днешно време е проблематично.
Миналата година на подобна молба от жителите на града са събрани около един тон необходими зеленчуци.

Златния ретривър Наки едва навършил пет седмици, заедно със своите братя и сестрички се намерил на улицата и то през зимата. Кученцето не могло да се измъкне от ледените локви и краката му замръзнали.
За щастие, Наки не бил обречен на гибел. Добри хора взели мокрото и треперещо от студа кученце и го отнесли в спасителния център за животни в Колорадо. Там ампутирали и четирите му крака.
Бъдещето на кутрето изглеждало мрачно, докато не го забелязал ветеринаря Кристи Томлинсон.
Цялото си време лекарят прекарвал с новия си другар. Взимал го на работата си, наблюдавал го как расте, редовно правел рентгенови снимки на лапите му.
Кучето можело само да лежи и да се придвижва пълзешком.
Първоначално Наки можел да се движи без особени затруднения върху своите чуканчета, но когато наедрял, го боляло и трудно се придвижвал по твърди повърхности.
Скоро кучето могло само да пълзи. И тогава Томлисон чул за компанията Orthopets в Денвър. Тя е основана от съпрузите Мартин и Еми Кауфман. Компанията започнала своето съществуване, когато главата на семейството решил, че опита от създаването на ортопедични устройства за човек, могат да се приложат и при животните.
Трогнат от трагичната съдба на Наки, Кауфман създал био-лапи за кучето, съвсем безплатно.
Сега Наки не само играе на топка, но не се дава и на здравите кучета, които среща по време на разходка.
От Orthopets възнамеряват да отворят клиники по целия свят. Освен кучета, фирмата има опит в протези за котки, коне, лами и дори един щъркел.

Преди 120 години на мач между Северна и Южна Англия за първи път била поставена мрежа на футболната врата.
Според историците, играта «Цю-Чжу», напомняща съвременния футбол се е играла в Китай още през 3-4 век пр. Хр. Най-раните спомени за тази игра в Англия са от 1314г. Тогава отборите сменяли вратите си след всеки гол, а вратата не била защитена с мрежа.
В зората на футбола, вратите били направени от две пръчки вкопани в земята и въже опънато между тях. Горна греда се появила като задължителен елемент през 1866г., след спорен гол. Тогава топката преминала между прътовете на височина почти три метра.
Две десетилетия по-късно футболната врата придобила съвременния си вид. През 1890г. инженер Броди от Ливърпул изобретил и патентовал мрежа за вратата, която била използвана за първи път в този си вид на 23 март 1891г. Въпреки предимствата на това изобретение, мрежата започнала да се използва по-широко година по-късно.
Правилата във футбола многократно са се променяли и усъвършенствали, но неизменни са оставали зеления правоъгълник на полето, топката и играчите, стремящи се към победа. Може би за това толкова харесваме футбола.