Между индианските вождове имало един, когото наричали Секвоя. Но ще сгрешите, ако си помислите, че той е бил дивак, размахващ  томахавка, ловец на скалпове. Бил е много културен човек, изобретател на индианската писменост.
Именно в негова чест индианците нарекли дървото секвоя. Американските секвои са били открити преди около сто години и наречени калифорнийски борове или мамонтови дървета. Мамонтови може би затова, че сухите клони на старите секвои напомнят зъби на мамонт.
Първият изучил секвоята ботаник англичанин пожелал да увековечи името на английския герой пълководец Велингтон и в негова чест нарекъл дървото „Велингтония гигантея“. Но американците се обидили, запротестирали, тяхното американско дърво да нарекат на името на англичанин, при това на генерал!
И американските ботаници нарекли дървото на името на своя национален герой Вашингтон: „Вашингтония гигантеа“.
По-късно станало ясно, че и едното, и другото име са неправилни, тъй като новото дърво представлявало нов вид, но не и нов род. Затова напълно заслуженото название „Гигантеа“ можело да бъде поставено, но родовото название трябвало да бъде друго. Такова, каквото си е имало и по-рано известното дърво от този род „Секвоя семпервиренс“ — вечноживееща секвоя.
Така вождът на индианците победил националните герои на Англия и Америка.

Най-известното оръжие на индианците е томахавката. Те я хвърляли или влизали в близък бой с нея.
Томахавката за тях е била символ на войната. Именно от индианците идва израза „да заровим томахавката“, т.е. да прекратим битките.
Узнавайки за този обичай на индианците европейците го кръстосали с друго оръдие символ на мира – тръба.
За да стане това, дръжката на томахавката направили куха, превръщайки в  мунщук, а чашата на тръбата се намирала от другия край на острието.
Такива подаръци били много нужни за индийските вождове, с които колонистите си осигурявали тяхната подкрепа