Петър Петров се събуди сутринта към девет часа и се огледа. Главата силно го болеше. Явно снощи пак бе прекалил с алкохола.

– По дяволите, нищо не си спомням, – измърмори Петър и разтърка очите си.

Надигна се от кревата, погледна в какво бе облечен и се изненада. Започна да се опипва напрегнато ….

– Това е пижама, – каза Петров. – Никога до сега в живота си не съм обличал такова нещо.

Погледа му попадна на нощното шкафче.

Там имаше чаша с вода, аспирин и бележка от жена му:

„Мили, закуската е на масата. Прибрах и почистих всичко. Твоя за винаги Лена“.

Петър нацяло се обърка. Изпи аспирина и отиде в банята … Докато още се клатушкаше неуверено, забеляза, че домът му не просто бе почистен, той лъщеше от чистота.

Синът Му Васил седеше в стаята и си учеше уроците.

– Васко, какво се е случило вчера? – попита Петър.

– Ти си дойде пиян, както обикновено. Омаза целия коридор. Напълни тоалетната с повърня. Изпочупи чиниите в кухнята. Удари мама и ѝ посини окото.

– И какво се случи с майка ти, с нашия дом? – попита Петър, като оглеждаше всичко наоколо и не можеше да забележи никакъв белег, че това, което разказва синът му, наистина е станало.

– А, за това ли, – засмя се Васко. – Когато мама взе да те слага в кревата и посегна да ти свали панталоните, ти се развика: „Махай се от тук, курво, такава, …. аз съм женен“.

Дора Николова за първа година започна работа в детската градина. Нейните възпитаници бяха самостоятелни и бързо се приготвяха за разходка, миеха ръцете си преди ядене, редовно ходеха до тоалетната.

Но един ден едно от децата каза:

– Госпожо, моля ви, помогнете ми да си обуя обувката.

Дора се изненада, но отиде при момчето и се опита да му покаже как трябва да направи това. Тя се удиви:

„Как може да се обува дете с такива малки обувки. Непременно трябва да поговоря с майка му“.

Дора едва не извика, когато  момчето каза:

– Госпожо, те са обути наопаки.

Тя погледна внимателно и се убеди, че наистина е разменила обувките. Трудно ги обу, а сега трябваше да ги свали и да ги обува наново.

Въпреки всичко Дора се опита да запази спокойствие и си каза: „Всичко е наред!“

Но хлапето обяви най-безцеремонно:

– Тези обувки не са мои.

Николова едва се въздържа да не изкрещи, хубавото е, че на време се усети.

– Защо не ми каза това по-рано?

Мислено Дора се възмущаваше: „Отново трябва да сваля тези проклети обувки….“

Изненадващо детето отново се обади:

– Тези обувки са на моя брат, но понякога и аз ги нося…..

Дора се чудеше да се смее ли или да плаче, но тя прояви воля и помогна на момчето да се обуе.

– Така, – каза Николова, – а къде са ти ръкавиците?

– Пъхнах ги в обувките, за да не ги изгубя ….

Неприятно е, когато отскочиш до малко магазинче или павилион и те срещне надпис: „Отивам до склада“, „Ще се върна скоро“ и т.н., но това „скоро“ понякога се проточва до час-два.

Тъй като на много места работи само по един продавач, а понякога той трябва да отиде до тоалетната, човекът който работи в магазина оставя бележка „скоро ще се върна“, но и това не помагана нетърпеливия клиент.

Ето как са решили проблема в един магазин в Израел, където работи само един човек.

Той оставя бележка: „Ще се върна след седем минути“. Разликата не е голяма  в сравнение с другите съобщения, но все пак се получава.

Ще попитате: „Защо 7, а не 5 или 10 минути?“ Пет минути изглеждат недостатъчни, а десет са твърде много за чакане. Освен това 5, 10, 15 се възприемат като закръглени и неточни числа.

Седмицата предизвиква повече доверие и интерес, „а защо толкова?“

Така в дадената ситуация у клиента възникват положителни емоции, а това благоприятно влияе на бизнеса.

Най-добрият начин да достигнем до по-правилното решение не винаги е свързано с нови идеи. Понякога е достатъчно само да погледнем на нещата от друг ъгъл.

Това, че „винаги сме го правили така“ едва ли ще ни помогне, ако искаме да направим нещо по-съществено, особено ако искаме да променим нещо или да приложим някое творческо решение.

Понякога ни убягват някои неща, защото сме фокусирани върху съвсем друго. Твърде вероятно е  творческият ни път да е пълен с такива неща, но ние трябва да знаем, че е нужно да ги търсим.

Какво можем да направим в такъв случай?

Най-добре е да погледнем на проблема от известно разстояние. Така ще можем да видим най-важните му особености, без да бъдем подведени от детайлите. Може би това е причината много от решенията или откровенията да ни осеняват, когато сме в банята, на почивка, в тоалетната …

За случая френският писател Марсел Пруст е написал: „Истинското пътуване към откритието не е да опознаеш нови земи, а да ги видиш с нови очи“.

През 1812 г., Samuel Wilson подписал договор с американската армия за доставка на солено месо в бъчви, на които той поставил печата на САЩ, US – съкратено от United States. Войниците на шега започнаха да разчете абревиатурата като „Чичо Сам“, а по-късно този израз се нанасял и върху други продукти  с маркировка US. Така Samuel Wilson става прототип на символа на Америка.

Първите три букви от името на „Лукойл“ са получени от първите букви на градовете: Лангепас, Урай, Когалим.

На всичките атрибути и сувенири, приготвени за сватбата принц Уилям и Кейт Мидълтън, първо е било написано името невестата, а след това на жениха Catherine & William. И всичко това е направено поради това, че съкращението WC показва тоалетна.

Името на известния финансовата пирамида „МММ“ е абревиатура от началните букви на имената на своите основатели: Мавроди, Мавроди, Мелникова.

Оказва се, че много от думите всъщност са съкращения. Например, думата лазер. LAZER – light amplification by stimulated emission of radiation – усилване на светлината чрез стимулирано излъчване на радиация.

В английския език съкращения могат да бъдат намерени и в най-древните текстове. Рязкото им увеличение започва през XV-XVII век.

В древна Гърция и Рим, думата често се съкращавала до една буква, за да се спести време.