Марко, макар и само тинейджър, изглеждаше уверен. Но тази устойчивост и непоколебимост бе само маска.
В действителност, той живееше доста напрегнат живот. Бе много уплашен. Жадуващ за постоянно одобрение, затова често се чувстваше отчаян.
Отделно се чувстваше виновен за проблемите в семейството си.
Той ставаше всяка сутрин и влизаше в банята. Оглеждаше се в огледалото и си казваше:
– Ти си грозен, глупав и виновен за раздорите в този дом.
Така течеше животът на Марко. Постоянно се измъчваше и жертваше всичко, само и само за да усети поне малка искра надежда.
Марко бе станал млад мъж на двадесет години, когато Бог го срещна.
Тогава той разбра кой е и каква е неговата идентичност в Христос.
Сега вече заставаше пред огледалото в банята и казваше:
– Бог ме обича безусловно и това никога няма да се промени. Той в никакъв случай не би ме отхвърлил или изоставил. Аз съм обичан, красив и надарен.
Божията любов освободи Марко от страха, че ще бъде пренебрегнат, отхвърлен и неприет.
Сега той се виждаше съвсем друг и мислите му бяха изпълнени с радост, мир и много любов към околните.