Искате ли да чуете песента на позитрона? Италианският инженер Доменико Вичинанца е готов да реализира тази мечта.
Този човек е експериментирал с вулканична активност  и даже е свирил древногръцка музика с „Оркестър на забравените звуци“. Сега го влече субатомния свят на мъгливи и капкови камери – предшественик на съвремения  детектор на частици.
Облачната камера е изобретена през 1895 г. от шотландския физик Чарлз Томас Рийс Уилсън, който е работил в известния Кавендиш лаборатория в университета в Кеймбридж. Уилсън се интересувал от метеорологията, искал да възпроизведе  кондензация на облаци в лабораторията. Той напълнил херметически затворен съд с въздух наситен с влага. Поради адиабатното разширение температурата паднала и се извършила кондензация.
Изследователят изучавал процеса, при който йони стават ядра на водни капки и дори фотографирал капките. През 1910 г. той осъзна, че може да използва своето устройство за откриване на заредени частици, тъй като те оставят  йонни следи и водни капки, когато минават през газа.
Така Уилсън пръв в света, успял да снима следите, оставени от алфа-и бета-излъчване. Ако в камерата на Уилсън се създаде магнитно поле положително и отрицателно заредени частици се насочат в различни направления.
Мехурчестите камери се основават на същите принципи, но с едно изключение, те са пълни не с пара, а гореща течност. Когато субатомни частици се сблъсква с ядрото ​​на един от атомите на течността, става изпарение и се получава крехък мехур.
Г-н Вичинанца експериментирал с алгоритми за озвучение на „тихите“ процеси и приложил същия метод към позитрона. Композиторът се стремял, колкото може по-точно да пренесе следите на частиците на нотната  стена. След това  г-н Вичинанца съчинява мелодия и преписва кода на специален софтуер за хармонизиране на резултата.
Според него, следите оставени от частици и античастици, трябва да се изразят в две симетрични мелодии, разходящи в противоположни посоки.
Г-н Вичинанца не е първия композитор, вдъхновен от физиката на елементарните частици и който ползва алгоритми за озвучаване на естествените процеси. Миналата година Алексис Кърк от Университета на Плимут от лабораторията Ръдърфорд –  Епълтън е съчинил дует за виолончелист и радиоактивни субатомните частици, произведени в камерата на Уилсън.
През тази година се е състояла премиерата на симфонията „Алтернативна енергия“, написана от Мейсън Бейтс, композитор на Чикагския симфоничен оркестър, вдъхновен от звуците на Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“.

В едно проучване, проведено учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, първото, което са установили е, че способността на хората да познае вкуса на мазнини се определя от вариантите на един единствен ген. Този ген се кодира като протеин CD36 и се намира в областта на езика определяща вкуса. При по-чувствителни хора този протеин се синтезира в по-големи количества.
Участващите 21 човека са били от групата на затлъстяващите хора. При някои от тях било определено високо ниво на протеин CD36, при други – ниска, а при трети заемал междинно положение.
Хората включени в експеримента били помолени да определят вкуса на съдържанието в три чашки. В едната от тях се намирало нелетливо масло, а в другите две, някакъв разтвор напомнящ течно масло, но не съдържащ мазнини. Участниците трябвало да изберат една от чашките различаваща се от другите две, като се ориентират само по вкусовите си усещания. Те не могли да помиришат или видят течностите, защото учените поставили специални щипки на носа и покрили чашките.
Учените установили, че хората, които са синтезирани повече протеин CD36, намерили по- лесно исканата течност. Те били осем пъти по-чувствителни към наличието на мазнини от тези, които имат по-малко от половината от протеина.

Френска фирма е представила таблет, който се използва в кухнята. Това е топло и водоустойчив компютър с библиотека от рецепти, предназначени за любителите на кулинарията.
10-инчовият таблет е не само водоустойчив, но се опира на малки крачета, така че ако на масата попадне случайно течност няма да се намокри.
Устройството може да работи при температура до 60 градуса. Ако случайно на екрана попадне сос или брашно, той може леко да се почисти с кърпичка.
Но най-важното е, че „главния готвач“ винаги има мултимедийна библиотека с разнообразни рецепти.

Отправяйки се на запланиран полет на совалката Атлантик, един от астронавтите ще вземе със себе си устройство с размерите на ученическа тетрадка, превръщащо урината в питейна вода.
Американски войници са използвали подобна технология за филтриране на мръсни течности, включващи урина, паразити, бактерии, вируси и други замърсители, но тази система още не е изпробвана в безтегловност.
Намиращите се на борда на Международната космическа станция астронавти вече пият вода от апарат създаден през 2009г. за преработка на урина, но това устройство черпи много от енергията на ресурсите на орбиталната лаборатория. Новият прибор е лишен от този недостатък, тъй като в основата му лежи принципа на осмозата.
Съдържащите се в два скачени съда течности, поради осмотичното налягане проникват през полупроницаема мембрана.Тази с по-малка концентрация преминават в разтвора с по-голяма такава.
Устройството се състои от полупроницаем вътрешен пакет, в който има специален електролитен разтвор, а външният е предназначен за течността, която ще се очиства. По-голямото осмотично налягане на електролитния разтвор кара молекулите на водата да се движат от външния пакет във вътрешният. Целият процес на получаване на един литър течност отнема 4-6 часа.
За съжаление устройството  все още не е съвършенно, така че съдържащата се в урината урея прониква през полупроницаемата мембрана. Това не е попречило на един от членовете на японската телевизия да го тества. Въпреки предупрежденията на представителите на НАСА, той го е изпробвал и е жив и здрав. Споделил е, че течноста има вкус, напомняща на направената с концентрат от портокалов сок Capri Sun.
Един от четириримата астронавти ще изпробва устройството не със собствената си урина, а с експериментална течност.

Във Великобритания са демонстрирали теоретична възможност за създаване на компютър с нерегулярна система от мехурчета.
Мехурчестият компютър представлява система от малки мехурчета с химически активни вещества, плаващи във вътрешността на неутрална течност. Когато мехурчетата са наблизо те споделят съдържание и се извършва химическа реакция. Реакцията се определя само от нейните съседи.
Теоретично мехурчетата имат еднакви размери, но да се създадат такива на практика в компютърно устройство е трудно.
Учените доказват в новата си разработка, че логическите операции могат да бъдат реализирани и в нерегулярни системи от мехурчета. Освен това те са успели да изградят такива операции в двоична система.
По време на работата си учените са използвали компютърно моделирани химически процеси, за това колко добре ще работи подобен компютър, все още не е ясно. Изследователите подчертават, че резултатите им се нуждаят от експериментална проверка.