Броенето в тениса започва от нула. Английско говорящите казват вместо „zero“ – нула“, „love“ – „любов“.

Никой не може да каже от къде се е взело това странно обозначение, но съществуват много теории за обяснението му.

Една от тях е свързано преработено от френски „l’oeuf“, което означава „яйце“, тъй като нулата е като яйце.

Тази работа на открито за Антон беше по-скоро забавно занимание, отколкото задължение. Днес подрязваше живия плет, когато забеляза едно момиче да върви по близката алея.

Нещо го привлече в нея и той я проследи до корта. Момичето не беше красавица, но имаше прецизни удари. Антон беше привлече  от ловкостта ѝ.

Застана на вратата и изчака играта ѝ да свърши. Когато Даря мина край него с ракета на рамо, не посмя да я заговори. Проследи я с поглед, докато момичето се скри зад една сграда.

Антон беше зашеметен. Той все още виждаше стегнатите ѝ мускули, удълженото ѝ лице, с изпъкнали скули и късата ѝ коса с цвят на какао.

Същата вечер разказа на приятелят си Личо за „неземното“ момиче.

– Тони, да не си се влюбил? – погледна го с интерес Личо.

– Не! Харесва ми, нищо повече, – троснато отвърна Антон.

– На близо ли живее? – заинтересува се Личо.

– Не знам. Не съм я виждал преди, – смутено призна Антон.

– Ами ако е женена?

– Какви ги говориш, – засмя се Антон, – такива не играят тенис сами ….. Много по-различна е от момичетата, който познавам.

– Уплашил си се и дори не си се запознал с нея?! – плесна с ръце Личо.

– Какво да правя? Когато мина край мен, не знаех какво да ѝ кажа, – започна да се оправдава Антон.

– Като не можеш да говориш, играй с нея тенис, – подскочи Личо.

– Нямам представа как се играе това. Никога в живота си не съм държал в ръце ракета, – наведе тъжно глава Антон.

– Какво изобщо можеш да правиш? – изригна като вулкан Личо.

– Да танцувам, – плахо каза Антон.

– Тогава я покани на танци, – предложи Личо.

– Не мога, – изстена Антон.

– Ако искаш аз ще поговоря с нея, – предложи помощта си Личо.

– Да не си посмял, – сви ръцете си в юмруци Антон. – Само да я докоснеш, ще ти счупя главата.

На другия ден Антон дълго я дебна, като се правеше, че се занимава с храстите. Когато момичето мина край него, стеснението отново го надви.

Това се повтаряше в продължение на две седмици, докато градинарят бай Васил забеляза, че растенията са подрязани почти до корен и реши да се намеси, преди цялата градина да бъде опустошена.

На другия ден бай Васил влезе в корта. С мучене и настойчиви жестове показа на момичето да върви към обожателя си, който щръкнал зад храстите гледаше изумен. Момичето беше ужасено и не реагира.

Бай Васил я хвана за ръката ѝ я повлече. Така Антон се озова лице в лице с Даря, която за да се отърве от градинаря, се вкопчи в него.

След като бай Васил ги остави, Антон и Дарина отидоха на кафе. Така започна и тяхното приятелство.

Когато една англичанка гледала шампионата по тенис във Франция по телевизора, в дома ѝ долетял орел. Птицата се мятала из стаята, а после се приземила на шкафа. Пенсионираната учителка Уенди Морел заедно със своята приятелка се опитвали първоначално да примамят орела навън от дома. Предлагали ѝ късчета шунка, но птицата отказала и продължила своето непланирано „посещение“.
Накрая Морел решила да извика специалисти от агенцията грижеща се за дивата природа, за да хванат заседналия на гости орел. Половин час по-късно пристигнали сътрудници на организацията, орелът бил хванат и го изпратили на преглед.
По-късно станало ясно, че птицата принадлежи на Джеймс Мур, който обучил орела да прогонва чайките. Орелът бил наречен от стопанина му Буря. Той бил напуснал дома за три дена, преди да се появи при Морел. През всичкото това време собственикът издирвал орела. Прицата му била връчена ведна, след като разбрали как стоят нещата.

Първите тостери, продадени през 1919 г. имали мощни пружини, които изтрелвали препечената филийка във въздуха, Навярно за много хора е било изненадващо.
Замисляли ли сте се някога, че имате пружини на краката си? Не се шегувам! Сухожилията, които свързват ставите ти, са леко еластични и S-образния ти гръбначен стълб се движи нагоре-надолу, когато ходиш. Тези две неща правят походката ти пружинираща.
През 70-те години на ХХ век двама американски учени обучавали две кенгурута да подскачат на въртящо се колело. Учените установили, че се движат благодарение на еластичните си сухожилия. Това прилича малко на скачане на една кокила.
Традиционите ракети за тенис били много скъпи. Правели ги от еластични агнешки черва.
А знаете ли защо маратонките са еластични и гъвкави? Причината е в средата на подметката. Тя се състои от пружиниращи мехурчета.

Специалисти от Швейцарския институт за динамични системи и управление разработват многофункционални летателни машини-квадрокоптери.
Работата по устройствата още не е завършена, но още от сега летателните апарати могат да правят много неща. Например, те играят на пинг-понг.
За да демонстрират възможностите на квадрокоптерите, швейцарските специалисти са прикрепили към модела ракети за тенис, чрез които устройствата отбиват топките.
Роботите доста добре са се справили с поставената задача и могли да играят, както сами така и в екип.