Събрала се групичка от хора, които рядко можеш да видиш заедно. Те обсъждали интересна тема: „Кога човек се чувства по-добре?“.
Католикът казал:
– Когато се изповядам на свещеника, аз се чувствам по-добре.
Православният тихо добавил:
– Когато поставя свещичка пред богородица ми поолеква.
Баптистът въздъхнал:
– Прочитам десет глави от Библията и се чувствам отлично.
Евангелистът се похвалил:
– Аз разказах на десетима изгубени за ада и ми поолеква.
Педесятникът напористо отсякъл:
– Ставам сутрин в пет часа и се моля до десет, и се чувствам удовлетворен.
Накрая харизматикът добавил:
– Направих списък на греховете си и ги окачих на кръста, след което ми стана по-добре.
Исус погледнал групата, въздъхнал и с болка казал:
– Аз страдах, умрях и възкръснах за вас, за да се почувствате по-добре и да не се занимавате с тези глупости.

Един аристократичен любител на музиката, не без сарказъм попитал Брамс:
– Маестро, не смятате ли, че темата на финала във вашата Първа симфония поразително прилича на подобна темата от Деветата симфония на Бетовен?
Композиторът без да се смути, казал на любителя:
– Действително, това е така! Но не е поразително това, че всяко магаре смята за свой дълг да ме информира за това?

Двама учени спорели по някаква богословска тема и се разделили много бурно. Единият казал:
– Господи, ако съм намерил благоволение пред теб, направи така. Че стените на този дом да паднат.
Стените започнали да падат.
Другият възкликнал:
– Ако съм намерил благоволение пред теб, Господи, нека да спре падането на тези стени.
И срутването спряло. Първият казал:
– Виждаш, чудото нищо не доказва…. Бог е направил чудото не за доказателство, кой заслужава благоволението му, а защото сърцето на човека изцяло принадлежи на Бога.
И това е всеобщ принцип. Чудото не е доказателство. Не може да се използва като доказателство чудо за богословските изчисления.
Светият не е задължително да е най-добрия богослов за времето си, но той е свят.

В началото на 70-те години, преди на Тал да бъде премахнат единия бъбрек в Тбилиси в списание „Шах в СССР“ за всеки случай подготвили некролог за шахматния крал. Когато всичко преминало и нищо лошо не се случило Тал пристигнал в Москва. Редакцията на списанието му показало текста на некролога.
– Аз съм единствения човек, – засмял се гросмайсторът, – който е прочел своя некролог.
На Тал му струвало доста усилие, за да превърне тази антихуманна постъпка на редакцията в шега. Той не издържал и често се връщал на тази тема.
– Някои неща в некролога са пропуснати, – отбелязал веднъж той. – и аз слава Богу успях да ги редактирам. Навярно отдолу трябва да напиша: „Вярно с оригинала. М. Тал“.
За пореден път, Тал говорил за този неприятен случай с Варлен Стронгин, който му е бил приятел по това време. Писателят за да смекчи обидата на своя приятел му разказал за Фодьор Шаляпин, който обичал пред близките си да разиграва собствената си смърт и го правел доста реалистично. А когато близките му плачели и изпадали в безсъзнание, известният певец изведнъж възкръсвал. Смеел се и обяснявал, че неговата истинска смърт няма да бъде така страшна.
– Но аз не съм Шаляпин, – тъжно се усмихвал Тал. – Защо да разигравам нещо, което рано или късно неизбежно ще се случи. Тогава смъртта ще бъде сто процента. Въпреки това, некролог може да ми бъде полезен, – добавил той. – Ако ме задържи полицията, да приемем, че присвоя нещо, ще им покажа некролога и ще им кажа: „Както виждате аз съм умрял. Така, че и съд няма за мен на земята“.

Първият ръкопис „Страния случай на доктор Джекил и мистър Хайд“ на Стивънсън е бил изгорен от жена му.
Има две версии, защо е направила това. Едни твърдят, че те е смятала тази история за недостойна за писателя, а други казват, че не е била съгласна с разглеждането на темата за раздвоената личност.
Въпреки всичко болният от туберкулоза Стивънсън, за три дни отново успял да напише тази новела, която станала една от най-продаваните му произведения и помогнала на семейството му да се отърве от дългове.