В началото на 70-те години, преди на Тал да бъде премахнат единия бъбрек в Тбилиси в списание „Шах в СССР“ за всеки случай подготвили некролог за шахматния крал. Когато всичко преминало и нищо лошо не се случило Тал пристигнал в Москва. Редакцията на списанието му показало текста на некролога.
– Аз съм единствения човек, – засмял се гросмайсторът, – който е прочел своя некролог.
На Тал му струвало доста усилие, за да превърне тази антихуманна постъпка на редакцията в шега. Той не издържал и често се връщал на тази тема.
– Някои неща в некролога са пропуснати, – отбелязал веднъж той. – и аз слава Богу успях да ги редактирам. Навярно отдолу трябва да напиша: „Вярно с оригинала. М. Тал“.
За пореден път, Тал говорил за този неприятен случай с Варлен Стронгин, който му е бил приятел по това време. Писателят за да смекчи обидата на своя приятел му разказал за Фодьор Шаляпин, който обичал пред близките си да разиграва собствената си смърт и го правел доста реалистично. А когато близките му плачели и изпадали в безсъзнание, известният певец изведнъж възкръсвал. Смеел се и обяснявал, че неговата истинска смърт няма да бъде така страшна.
– Но аз не съм Шаляпин, – тъжно се усмихвал Тал. – Защо да разигравам нещо, което рано или късно неизбежно ще се случи. Тогава смъртта ще бъде сто процента. Въпреки това, некролог може да ми бъде полезен, – добавил той. – Ако ме задържи полицията, да приемем, че присвоя нещо, ще им покажа некролога и ще им кажа: „Както виждате аз съм умрял. Така, че и съд няма за мен на земята“.

Първият ръкопис „Страния случай на доктор Джекил и мистър Хайд“ на Стивънсън е бил изгорен от жена му.
Има две версии, защо е направила това. Едни твърдят, че те е смятала тази история за недостойна за писателя, а други казват, че не е била съгласна с разглеждането на темата за раздвоената личност.
Въпреки всичко болният от туберкулоза Стивънсън, за три дни отново успял да напише тази новела, която станала една от най-продаваните му произведения и помогнала на семейството му да се отърве от дългове.

Края на XIX век. В културата на Норвегия се открояват две имена: Хенрик Ибсен и Едвард Григ. Драматург и композитор. Тяхното творческо сътрудничество е довело до създаването на сюитата „Пер Гюнт“.
В писмото си от 23 януари 1874г. Ибсен, който тогава е живял в Дрезден, се обърнал с молба Григ да напише музика към драмата „Пер Гюнт“. Ето какво е написал в писмото си великият драматург.
„Уважаеми Едвард Григ!
Обръщам се към Вас по повод на един мой план, който се готвя да изпълня. Съгласни ли сте да напишете към пиесата „Пер Гюнт“ необходимата музика? Не се съмнявам, че можем да разчитаме, тази пиеса да бъде представена  в Копенхаген и Стокхолм. Но аз Ви моля, докато не е огласено за това, да ми дадете по възможност най-скоро отговор.
С уважение Хенрик Ибсен „.
След получаване на писмото, Григ веднага пристъпил към работата. Драмата на Ибсен и неговите герои силно докоснали сърцето на композитора.
В историята се разказва историята на един млад мъж, който напуска родния си дом с надеждата да забогатее и да намери своето щастие. Много години се скитал Пер Гюнт. Посетил много страни видял много неща. Накрая се върнал в родината си остарял, измъчен, не намерил своето щастие. Връщайки се у дома Пер Гюнт осъзнава, че най-скъпото за него е родната земя, майка му и невястата му Солвейг, която го чакала четиридесет години и вярвала в завръщането му.
За прототип на Пер Гюнт послужил самият автор.
Когато Ибсен писал драмата си, се намирал  в дълбока духовна криза. В Норвегия не приемат произведенията му. Той много страдал и заминал зад граница. И там далеч от родната зема идва мисълта да напише за скитанията на младия човек.
Григ започнал бързо да пише музика към пиесата. Интересното е, че музикална тема за главния герой Пер Гюнт няма, явно образа на юношата бил неприятен  за композитора. Но първо написал музика характеризираща точно Солвейг. Девойката, която дълго и предано чакала.
Интересното е, че в пиесата на Ибсен песента на Солвейг  я няма. Ибсен само е написал  забележка „Солвейг пее“.
Мисълта за песента на Солвейг принадлежи на композитора.
А ето и самата песен:
Зимата мина и пролетта ще премине, и пролетта ще премине.
Цветята ще изсъхнат, снегът ще ги затрупа, снегът ще ги затрупа.
И ти ще се върнеш при мен, сърцето ми говори, сърцето ми говори.
Вярна ще ти остана, само за теб ще живея, само за теб ще живея.
Ще се върнеш при мен и ще ме обикнеш, и ще ме обикнеш.
От беди и нещастия ще те укрия, ще те укрия.
Ако никога не се срещнем отново, не се срещнем отново,
въпреки всичко, аз ще те обичам о моли мой, о мили мой.