Скоро в затвора в североизточна Бразилия е била задържана котка. Тя много пъти е забелязвана от затворническите власти, но не е предизвиквала никакво подозрение.

Но един ден, един от надзирателите забелязал, че към животното е прикрепена торбичка. В нея имало мобилен телефон със зарядно устройство, няколко малки ножовки и други инструменти. Явно се е подготвяло бягство на затворници.

Изяснило се, че тази котка е отгледана от затворниците. По време на свижданията котката била взимана от някое семейство на затворник, а после я пускали обратно в затвора.

Така котката се връщала с „необходимия товар“.

Злоупотребата с алкохол е основен проблем в повечето страни по света. В малки дози, алкохол, дори е полезен, повдига настроението и обединява хората. Но не всеки знае мярка. На другия ден главоболие, загуба на памет, а често има и не много приятни спомени.
Решение на проблема е предложил Дхария Данд студент в Масачузетския технологичен институт.
Данд е разработил електрони „кубчета лед“. Това са малки устройства, които следят за изпитото от човека спиртно питие и дават сигнал, когато повече не трябва да се пие.
Кубчетата са в прозрачен корпус, под които се скриват разноцветни светодиодни светлинки, акселерометър, инфрачервен приемник и батерия. С помощта на акселерометър устройство записва точния броя на изпитите глътки и пресмята приблизителното количество на алкохола. Като забавно допълнение, светлинките мигат в такт с външните звукове, ако сте в нощен бар ще се получи чудесна  светомузика.
Когато човек пие първата си чаша първият стъклен куб щастливо мига зелено, което показва, че не се наблюдават никакви проблеми и може да продължи. Във втория стъклен куб мига кехлибар, предупреждавайки, че нормата на приетия алкохол е на границата. При изпиване на третата чаша светлинките стават червени, което показва, че е време да спре човекът да пие и по-добре е да преминаване към други удоволствия в живота.
Кубът е свързан безжично с мобилния телефон и ако човека не престане да пие, телефонът изпраща SMS-съобщение до определен номер, така че с проблема да се заеме някой друг.
За съжаление, авторът на проекта не казва нищо за плановете относно масовото производство на тези кубове.

Ноща обви с мрака си отиващия си ден. Наметна тъмната си перелина с безброй звезди и се заслуша във войствената песен на вяръра. Силует на жена се открояваше в неосетената стаяя. Седеше, подпряла глава върху масата.Мислите й галопираха и я връщаха назад във времето. Ето я с косици от злато разсипващи се върхи крехките й рамене. Топлите кафяфи очи сияеха…
Изведнъж се разнесе звън. Тя отново е в стаята. От мобилният й телефон  се разнасяше позната музика. Погледна дисплея и се засмя: „Сетил се е“.
Натисн бутона и спокойно каза:
– Да.
От телефона се разнесе дрезгав глас придружен с лека кашлица:
– А, май някой се е родил днес?
– Така ли? – поде шегата тя.
– Нали знаеш, аз съм стар човек и често забравям, но днес звънна сестра ти… Та честит рожден ден. Пожелавам, ти, здраве, щастие и сбъдване на мечтите.
– Татко, нали знаеш, че сбъдването на мечтите правят човека щастлив? – подкачи го тя.
– То щастието е относително нещо, но преди всичко бъди здрава. – Въздъхна и продължи. – Помня онази сутрин, когато ми съобщиха, че си се родила.
– Зарадва ли се тогава? – прекъсна го бързо тя.
– Нали знаеш, ние мъжете обикновено искаме момчета….. но сега се радвам, че си жива и здрава, – в гласа му се долови лека тъга.
– Благодаря ти! Ти винаги си бил добър към мен и вечно си ми помагал, – сълзите напираха в очите й
Нощта стана по-ведра, изпълни се с любов и нежност.

Девойка от Калифорния, звъняла по телефона на майка си. Тя се намирала в местност край селото на дядо си. Случайно стъпила в гнездо на гърмяща змия. Получила шест ухапвания, но оживяла.
!6-годишната Вера Олифант прекарала 4 дни в реанимацията, лекарите и били 24 противоотрови. Тя била ухапана от една възрастна змия и пет по-малки.
– Аз се опитвах да уловя сигнал, за да се обадя на майка, – разказвала Олиофант, ден след като била изписана от болницата. –  Не ги видях, докато не стъпих в гнездото им и почувствах как ме хапят.
Тя се върнала в дома на дядо си и той веднага я откарал  в спешното отделение.
По пътя момичето разговаряло с майка си и приятеля си. Той я посъветвал да не се движи, за да не се разпространи отроват.
– Казах на майка ми и приятеля си, че ги обичам, ако не мога да ги видя още веднъж отново, – сподели девойката.
Лекарите й дали 24 противоотрови, за да отстранят опасните токсини. Ухапването от змия обикновено не е фатално, въпреки че умират хора от това, включително и от ухапване на гърмящи змии.

През 2000 г. мексиканската жителка на едно село Инес Рамирес, без да притежава медицинско образование, е направила на себе си цезарово сечение и е родила здраво дете.
Когато започнали контракциите, мъжът й бил пиян. Най-близката акушерка била на 50 километра от селото, в което имало само един телефон, който не бил близко до дома на родилката.
След 12 часа болки Инес пила алкохол за анестезия и направила разрез в корема с кухненския нож. Извадила бебето и отрязала пъпната връв с ножица.
Едва след това изпратила другият си син за помощ. Заедно с новороденото тя била откарана в болницата.