В началото на XII век пр. н. е. в Индия, математик и астроном, живял в Брасхара Ачаря. в една от своите творби „Венец на учението“ сред единиците за измерване на времето фигурира „трути“ равна на 0.3375 секунди. Специалисти изучаващи трудовете на древноиндийските учени, за озадачени. За какво им е била необходима тази единица и какво са измервали с нея?
В още по-ранен санскритски текст, фигурирала единица  „кестен“ равна на 1/300 000 000th от секундата. Как древните индуси са използвали такава малка част от секундата? Нали една единица има смисъл, когато може да се измери и е необходима..
Между другото съвременните физици знаят, че времето за съществуване на някои елементарни частици, като мезони и гиперони е една тристамилиардна частица от секундата. Но знаели ли са индусите за това  тогава?
Още един текст „Варахамира“ датиращ от 550 г. пр. Хр, съдържа математически стойности, съизмерими с размера на атома на водорода. Отново необяснима мистерия.
Възможно е да са познавали строежа на атома, дори и да са използвали атомно оръжие, както мнозина изследователи твърдят.

Altoids  са известни с английските „необичайно силни ментови бонбони“. Те се превръщат в сензация само поради идейния текст на външната си реклама. Един от билбордовете гласял:

„Толкова силни ментови бонбони, че вървят в метална кутия“.

Друга печеливша формула била: „Освежете дъха си, докато крещите“.

Много малко текст, но много въздействащ.

И като си помисля, че тази компания се е наложила само с билбордове, без използване на друга медийна подкрепа, си мисля, че тези големи екрани, които ни „спъват“ навсякъде, силно въздействат, независимо дали искаме или не.

Осемнадесет годишният Райън Патерсън е изобретил ръкавица, която превежда с помощта на езика на жестовете.
Веднъж той видял как една сляпа жена се опитвала да си поръча храна в едно от заведенията за бързо хранене.
Изобретателният младеж бил осенен от идея за устройство, което превеждало всички знаци на жестовете в обикновен текст.
Устройството на Патерсън разпознава движенията на ръцете и предава съответната информация, използвайки безжичен интерфейс, на неголям монитор.
Човек „говори“ с ръцете си, а на екрана се появява съответстващ текст.

Използвайки новите технологии, американски и фински учени са създали лещи с вграден микродисплей. Той създава „допълнителна реалност“, предавайки текст, фотография и видеозаписи направо на повърхността на окото.

Подобни лещи са тествани на зайци и не са забелязани странични ефекти. Учените твърдят, че устройството е безопасно за хора.

Масовото производство на подобни лещи ще започне в близкото бъдеще.

Въпреки всичко има няколко проблема, които трябва да бъдат решени. Например да се създаде надежден източник на захранване. За сега прототипът работи с безжична батерия, само на няколко сантиметра.

Екипът от учени е намерил решение на основния проблем свързан с това, че човешкото око може ясно да се фокусира върху обекти само на разстояние от няколко сантиметра. За да вижда ясно окото, изследователите са усъвършенствали така тънките лещи, че те могат да съкратят фокусното разстояние.

Инженерите планират да увеличат разделителната на дисплея, така че върху него да могат да се проектират и по-сложни изображения. Например приближените лещи с вграден чип, могат да бъдат полезни на шофьори. С тяхна помощ те могат да видят скалата за скоростта на автомобила и даните от навигационата система.

Учените смятат, че цифровото зрение ще даде на феновете едно ново преживяване на видео игрите. Лещите могат да бъдат използвани и за медицински цели, например за проектиране на нивото на захарта в кръвта.

Френски екип от 11 художници и 111 дизайнери е представил най-дългият комикс. Той е бил дълъг  един километър.

Главният герои е първобитен човек, който прави първите си стъпки в изобразителното изкуство.

Задачата  била да се нарисуват кадрите на бъдещия комикс върху листове хартия. Не било важно да се разкриват подробности, но като цяло трябвало да се представи  интересен сюжет.

Работата над комикса траяла 24 часа.

Километровият комикс представял първобитен човек, за когото било малко,  да спи, да яде и да ловува. Той се опитвал да отрази света около себе си,  както умеел. Неговото рисуване е доста примитивно.

Първобитния човек не може да говори, така че нарисуваните кадри минават и без „облачета” за текст.

За създаването на най-дългият комикс са били необходими 800 кг хартия и 250 маркери.