Практически всичко. Вие например. Златото е тежко. Вашeтo тегло в злато няма да е много. Но не сте ли много по-ценни от него?

Светът е пълен с неща по-скъпи от златото. Но ние копаем земята за проклетото вещество и после пак го заравяме в друга дупка, за да го скрием. Какъв е смисълът от това? Да не сме някакви свраки, привлечени от лъскавото и блестящото, отразяващо светлината? Картофите струват повече от златото!

Не се чудете. Ако сте корабокрушенец на необитаем остров, какво ще предпочетете, чувал картофи или чувал злато?

Златото е ценно само защото ние се договаряме, да е такова. Картофът обаче си е винаги картоф, където и да сме. С малко масълце и щипка сол и ето ти обяд, независимо къде се намираме.

Закопаеш ли злато в земята,  цял живот ще се тревожиш да не ти го откраднат. Закопаеш ли картоф, в съответния сезон ще изкараш реколта, една част ще използваш за храна, а друга можеш и да продадеш.

Градът е едно голямо златно кюлче. Какво е нужно за обезпечаването на една валута? Трябваше само град. Градът е който казва, че доларът струва един долар и кога в замяна на това ще получиш всичките тези неща. Градът е алхимик, само че наопаки. Той превръщаше безполезното злато във всичко.

Колко струват къщите, улиците, хората, уменията, изкуството, законите, библиотеките…. билиони? Не. Никакви пари нямаше да стигнат, за да ги заплатят.