Живко се хвалеше постоянно:
– Моето електронно оборудване е много готино.
Но добре ли е човек да бъде очарован от всичките тези вещи, отколкото от Бог?
Живко се завърна от почивка със семейството си, но бе по-изтощен, отколкото преди да тръгне за избрания курорт.
Може да е избягал от стресовите фактори на ежедневието, но дали изобщо си е починал?
Живко бе чул някой да казва:
– Има разлика между почивка и забавление. Склонни сме да правим едното по-добре от другото, а това, което правим добре, не е почивка.
Един ден Живко осъзна:
– Божията почивка осигурява нашето спокойствие, което е свързано с нашите души.
Той се замисли сериозно:
– Ние признаваме, че здравият сърдечен ритъм е от решаващо значение за поддържането на добро здраве. Това, което не разбираме е, че нашите души също изискват ритъм.
Живко се почеса по главата:
– Ако сърдечният ни ритъм е нарушен, отиваме при лекар, но духовните ритми са също толкова важни за нашето здраве и благополучие.
Живко направи няколко крачки в стаята и тъжно констатира:
– Тъй като животът ни е все по-откъснат от ритмите на Божия свят, ние не чуваме скрития шепот на пулса на Божието сърце, а именно То ни поддържа. Дори не осъзнаваме симптомите, които трябва да ни предупредят за нарастващото ни лошо здраве.
Колко път Бог му бе говорил:
– Ела при Мен и Аз ще те успокоя.
Но Живко не откликваше.
Или:
– Остави тегобите си. Върви с Мен и ходенето ти ще бъде без бреме.
Отново нямаше отговор.
Бог продължаваше:
– Искам да бъдеш очарован не от електрониката си, а от Мен.
Всичко изглеждаше напусто.
Винаги търпелив и упорит, Бог отново му проговори днес:
– По-бавно. Погледни нагоре. Остани тук с Мен.
Живко трепна:
– Мисля, че чуваме нещо. Чакай. Това не беше ли гласът на Бога?
Погледна към небето и каза:
– А? Бог? Това Ти ли беше, Господи.
Преди да има възможност да получи отговор, Живко чу едва доловимо звънене от телефоните си, което го предупреждаваше за нови текстови съобщения.
Навикът веднага насочи пръстите му към телефона.
Дали този път няма да прескочи традиционното си действие?!