Един обикновен младеж, живеещ на село, попаднал в града.

На перона на гарата някой го настъпи по крака и каза:

– Извинете!

След това той отиде в хотела, но там някой го блъсна отзад и му каза:

– Извинете!

В театъра едва не го събори един дангалак и отново:

– Извинете!

Тогава този младеж от село си каза:

– Та това е чудесно! До сега не съм знаел този трик. Прави каквото си искаш и след това се извинявай!

Той удари с юмрук човека, който минаваше край него и каза:

– Извинете!

Има такива хора, които са били бедни и бездомни, но в крайна сметка животът и се е променил и се е превърнал в източник на вдъхновение.
Ела Фиджерал е била бездомна, преди да стане „Кралица на джаза“. Тя пя за президента на САЩ Роналд Рейгън през 1981 г., след което стана световно известна.
Фиджералд страдала като дете,  била малтретирана от втория си баща и когато майка починала, тя се присъединила към местна банда, но полицията я хванала и я изпратила в училище за девойки. Но Ела избягала и била бездомна, докато не дебютирала в театъра през 1934 г.
Нейният глас бързо ѝ донесъл слава. През цялата си кариера тя е спечелила 13 награди „Грами“ и е получила златни медали от президента Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши.
Тя почина през 1996 г., но лицето ѝ се появи на пощенска марка в САЩ през 2007 г.

На Холивудската „Алея на славата“ всички звезди са вградени в нея.
Единствено звездата на боксьора Мохамед Али прави изключение. Тя е разположена на стената на театър „Долби“.
За това е помолил самият боксьор, защото не искал минаващите по Алеята да стъпват по името на пророка Мохамед.

Албанският президент Ахмет Зог, бившият цар на страната за периода 1928-1939, оцеляла след повече от 50 опита за убийство.
През 1931 г. се опитали да го убият около виенския театър, когато царят седял в една кола. Зог извадил пистолета си и стрелял срещу нападателите. Това го спасило, защото след изстрела убийците избягали.
Това е единственият път в съвременната история, когато официалният държавен глава лично стрелял по хора, които се опитват да го убият.

Ние обичаме да гледаме театър не само защото е забавно, но поради някаква наша вътрешна необходимост. Работата е там, че ние всички сме, кой повече, кой по-малко, актьори. Затова е тая голяма любов към сцената. Затова на всеки актьор гледаме като на свой човек.
В живота най-лесно успяват ония от нас, които са по природата дарени с по-голям талант за преобразяване. Велик талант! На такъв човек пътят в живота му е постлан с килими.
И обратно, колкото по-слабо си дарен с тоя дар, толкова по-мъчен за тебе е животът и толкова по-безинтересен ставаш за хората. Не очаквай никакъв успех в живота при подобни условия.
Да можеше да се извади нещичко от тоя дар от някой друг, който го притежава в по-широки размери или някак да се впръсне в теб от него. Какво ли не би дал за тая операция?!
Целият човешки животили онова, което наричат „борба“, е едно непрекъснато артистично състезание, един открит сценичен дебют.