Бърнард Шоу е известен с афоризъма си: „Светът се управлява от младите, когато остареят.“ A талантлив фотограф Зев все още е твърде млад, за да управлява света, но е достатъчно смел, с увереността си да се изяви.

В творчеството на 14-годишният жител на Масачузетс има серия от автопортрети, които пораждат искреност и лекота. На тях Зев е песъчинка в един фантастичен свят.

Серията от автопортрети е наречена „Little Folk“. Това е едно невероятно пътешествие в природата, където листо може да се превърне в огромен чадър, а стръкче трева в гигантско растение.

Безспорната заслуга на Зев се състои в това, че за своите идеи той е успял да намери ярка и качествена реализация.

Въпреки факта, че Зев е в началото на кариерата си, той има възможността да работи в сътрудничество с известният фотограф Joel Robinson. Една от сериите на майсторът са посветени на живота на малкия човек, който е попаднал в една библиотека.

Автопортрета на Зев напомня на пътешествие на малкият библиофил сред книгите гиганти.

Трябва да се признае таланта на това 14-годишно момче, което е достигнало висока степен в овладяването на фото майсторството.

Когато на улицата е много студено, понякога над земята възникват тънки изящни стълбове. Това е едно удивително атмосферно явление, вдъхновяващо хиляди фотографи. Можете да видите резултата от съвместното творчество на атмосферата, светлината, човека и фотоапарата.
От физична гледна точка, тези снопове са резултат от пречупването на светлината в тънкия леден прах, който се върти във въздуха в мразовито време. Освен това съвсем меко осветление, от Луната или улична лампа, е способно да предизвика удивителна илюминация. И всеки път сноповете изглеждат по различен начин. Те приличат ту на колони от някакъв небесен храм, ту на дискотечни огньове или на леки струй от дъжд, образувани от светлина.
Тези снимки на които са запечатани тези светлини снопове са резултата от художествения „улов“ на фотохудожниците пейзажисти Джейсън Ернс, Тристан Гречко и други.

Да наблюдаваш, а не да зяпаш и да трупаш наблюдения в главата си.
Слушаш не с любопитството, за да научиш просто какво е останало, а със стремежа да надникнеш в тъмния свят на причините и реакции, включително и в света на човека, който разказва, тъй че да улавяш не само изказаното, а и премълчаното. Да слушаш, да отбираш и да трупаш ….
Да мислиш върху видяното и чутото, да строиш образи-хипотези, да ги видоизменяш, да ги рушиш, ако трябва и на тяхно място да издигаш нови. Да създаваш върволици и тълпи от образи и да ги трупаш в главата си.
Хвърляй там всичко това. Може някой ден да ти потрябва. Хвърляй го там и го трупай, макар никога да не ти потрябва.
Разбира се, творчеството не е трупане, а използуване на натрупаното. Но нима характерът, съдържанието и обхватът на творението не се определят предварително и до голяма степен именно от характера и обема на тая събрана купчина от впечатления.

За характеристиката на нашенеца не трябват много да се умува. Едно от забележителните му качества е използвач. Колко много писатели, са го възпроизвели в литературното си творчество!?
Ако можех да съчиня една приказка за него щях да започна така:
— Събрали се Използвачко, Подмазвачко, Присламчо, Натрапчо, Интригантко, Клеветчо и решили да образуват народ…
Стократно животът ме е бил с железния си чук по главата, за да ме убеди, че той не е мой, а на Присламчо и Подмазвачко.
Убедила съм се в това отдавна. И все пак ги презирам и ненавиждам. Независимо от чувствата ми те се умножават в обществото ни. Защо ли? Просто е за досещане, в това има голям келепир…

Черният ангел на смъртта се приближил до блестящия ангел на живот, и казал:
– Ти седиш на небесния престол, а аз съм под земята. Но страхът от смъртта е по-силна от живота, затова трябва да ми дадеш своя трон.
– Не, радостта от живота е по-силна от смъртта! – Възкликнал ангелът на живот.
– Хората се радват на живота в детската възраст, но когато те са по-възрастни, по-често мисля със страха за смъртта – не се съгласил ангела на смъртта.
– Хората творят, а творчеството е безсмъртно! – казал ангела на живота.
– Своя талант използват единици, – усмихнал се ангела на смъртта.
– Вярата в Бога дава на човек вяра в безсмъртието, – не отстъпвал ангела на живота.
– Вярата усилва страха. Хората се страхуват от възмездието за греховете си, – усмихнал се ангела на смъртта.
– Любовта е по-силна от смъртта! – Възкликна ангел на живот. – И ще го докажа.
Ангелите се спуснали на Земята и видели майка, която прегръщала неизлечимо болното си дете.
– Вашето дете ще бъдат излекувани, ако му дадете живота си, – каза ангелът на живота.
– С радост ще умра за сина си – с усмивка, отговорила майката.
После ангелите отлетели към двама безутешимо влюбени. Момичето било затворено в една кула, защото се влюбило в беден момък.
– Аз ще те пренеса на кулата, където е любимата ти, – предложил ангела на живота, – но сутринта стражите ще те убият.
– Един миг до любимата ми, е по-скъп от цял живот без нея! – Възкликнало момчето.
Ангелите полетели по-нататък. Видели тежко ранен войник.
– Аз ще изцеля раните ти, но ти отново трябва да се сражаваш, – казал ангела на живота.
– Ако ми дадеш сто живота, аз ще ги дам всичките за Родината си! – Казал раненият войник.
– Любовта е по силна от страха за смъртта, – прошепнал черния ангел и изчезнал…..