Много образовани хора казват, че Исус въобще не е съществувал, че Той е мит. Много от авторите по това време нищо не споменават за Него.

А ако се спомене за Тацит, се изказва мнение, че това е по-късно вмъкната от него историята. Добре е да се знае, че в текста на Тацит не се упоменава за Христос, а се разкрива Христос като Спасител.

Светската култура предлага да не се вярва, че Бог е станал младенец, а в това, че всеки младенец е бог. Дори за тях това не е нужно да се вярва, то е просто факт. Едно „но“ ни подсеща, че всеки възрастен чичко или стара лелка също са богове.

Докато човек е малък, мълчи и гука, той е прекрасен, но какво да кажем, когато порасне и се превърне в алкохолик. От тук и логиката на Ирод. Децата са цветя в живота, но навреме трябва да ги срежем, за да не се превърнат в увехнала гадост.

Раждането на Исус е факта и това е безспорно. То се е превърнало в част от историята.. Това Рождение е продиктувано от любов.

В същото време всеки човек израствайки, започва да обича деца и възрастни, гукащите и псуващите, усмихващите се в люлката и лъжещи по телевизията.

Между сантименталността и трезвата любов към всички хора има голяма пропаст, както между Бога и човека, но бездната е преодолима, благодарение Рождението на Исус.

С появата на християнството се появила необходимостта да се определи предхристиянския култ, за да му се противопостави основата на новата вяра.
В латинският език за обозначаване на езичник се използвала думата «paganus». На английски нейният еквивалент е «heathen».
Но всичко това са само термини, отразяващи определен възглед на християнин за нехристиянин. Например, «paganus» на езика на римляните първоначало е означавало „селянин“, „граданско лице“, „филистимец“.
Такова значение срещаме и у латинските автори Цицерон (106-43г. пр. Хр.) Светоний Транквил (75-160г. пр. Хр.), Тацит (около 55-120г. пр. Хр) и други.
Само в полемическите текстове на поборниците за християнството, а също и в законите на Юстиниян(530 г. пр. Хр) под думата «paganus», авторите имат в предвид „езичник“, в обичайния смисъл на думата.
От всичко това можем да заключим, че «paganismus» („езичество“), произхожда от по-късното значение, възникнало след раждането на Христос.
Така например този термин се среща у Аврелий Августин (II век пр. Хр.). Но при един от най-големите римските поети Вергилий (I в. пр. н. е.), автор на поемата Енеида, не намираме подобно понятие.