През 1896 г. Юта става 45 щат на САЩ. Причина за толкова късното признание на територията са съществувалата сред мормоните полигамия, от която са се отказали през 90-те г. Трябва да признаем, че жертвата е била значителна.
Както е известно, сред американските закони има не малко куриозни. Такива има и за щата Юта и неговите градове:
Забранено е да се лови риба, като се седи на кон;
Забранява се да не се пие мляко;
Птиците имат право да летят над всички магистрали;
Съпругът е отговорен за всяко престъпление, извършено от съпругата му в негово присъствие;
Забранено е правенето на секс в колата за „бърза помощ“, ако тя отива на повикване. Ако ви хванат в това, мъжът се пуска, а жената се наказва и името ѝ се отпечатва във вестника;
На жените е забранено да ругаят;
Между партньорите по време на танц трябва да има толкова разстояние, че да се вижда светлина между тях;
Ако попаднете със снежна топка в целта, получавате глоба от 50 долара;
Забранено е да се преминава през града с цигулка в хартиен пакет;
Фармацевтите нямат право да продават прах като средство за главоболие.

Сиртаки e популярен танц от гръцки произход, създаден е през 1964 г. за филма „Зорба гъркът“. Това не е популярен гръцки танци, но е комбинация от бавни и бързи версии  на хасапико – старинен танц на касапите. Музика към него е написана от гръцкия композитор Микис Теодоракис, а понякога се нарича „танца на Зорба“. След излизането на филма сиртаки стана един от най-популярните гръцки танци в света и символ на Гърция.
В мемоарите си, играещият главната роля във филма „Зорба гъркът“  американецът Антъни Куин си спомня, че последната сцена, в която Алексис Зорбас учи Василий танца на плажа е трябвало да се снима в последния ден. Ден преди това Куин си счупил крака. Когато след няколко дни възобновили снимането, Куин може да мине без гипс, но той не бил в състояние да подскача в танца, както се изисквало от сценария. Режисьорът на филма Майкъл Какоянис бил разстроен, но Куин го насърчил.
„И аз танцувах. Не можех да вдигне крака си и да го спусна, болката беше непоносима, но разбрах, че мога да го плъзгам без много дискомфорт. По този начин, измислих необичаен танц с плъзгаща се танцуваща стъпка. Аз изпънах ръката си, като в традиционен гръцки танц и се премествах по пясъка“. Впоследствие Какоянис го попитал за името на този танц. Куин заявил: „Това е сиртаки. Фолклорен танц. Аз го научих от един местен жител“.
Според мемоарите на Куин, той измислил името на танца. Може би в съзвучие с името на вече съществуващия критски танц „Сиртаки“ – умалителна форма на гръцката дума „sirtos“, което е общо наименование за няколко критски народни танци. Sirtos често се противопоставя на друг критски танц – pidihtosa включващ елементи на скачане и подскоци. Сиртаки съдържа елементи sirtosa в бавното движение и pidihtosa – в бързо.
Сиртаки се танцува като се стои на една права линия и много рядко в кръг, със сложени ръце на раменете на съседите от двете страни. Тактът е 4/4, а темпото се увеличава, често в бързата част такта се променя на 2/4. Сиртаки започва с бавни, плавни движения, постепенно преминава в много бързи и рязъки такива, често включващи подскоци и скокове.
В Перу мелодията на сиртаки предизвиква отрицателни емоции, защото я свързват с видеото на срещата на лидерите на терористичната организация „Сендеро Луминосо“. На този запис терористичния лидер Абимаел Гусман танцува сиртаки с кликата си.

Имало едно време една майка. Тя толкова обичала дъщеря си, че не ѝ отказвала нищо.

Една нощ докато детето вървяло в градината, зърнало луната и пожелало да я има.

Много пъти майката се опитвала да обясни на момиченцето си:

– Мястото на луната е на небето. Не можеш просто да я откъснеш от там и да я вземеш в ръце.

Но като всяко малко дете, дъщеря ѝ не разбирала, че луната не принадлежи на никого. Продължавала да я иска и плачела.

Какво можела да направи майката?!

Накрая донесла една кофа с вода и посочила на детето отражението на луната в нея.

– Ето я твоятя луна, мила моя.

Възхитено, момиченцето дълго си играло с отражението и наблюдавало вихрения танц на водата.

В този град не можеш да останеш спокоен. Той си е такъв и такъв ще си остане.
Имали друг град, който да причинява такова безпокойство и да кара сърцето ти да тупти силно?
Къде другаде хората са обичали така горещо, страдали са толкова дълбоко и са мразели чудовищно диво, както тук?
Тук любовта и смъртта са танцували по улиците и площадите. Сянката на коварните убийства е оцветявала неведнъж водите на каналите. Проливали са се потоци от кръв.
По-страстни и диви песни едва ли ще срещнеш някъде другаде. Те предизвикват желание да се движиш във вихрен танц.

Традиционно през есента се събира урожая, но какво ще правиш ако твоята градина не е родила нищо?
Отговор ни дава творчеството на стъкларите Майкъл Кон и Моли Стоун, които не се предали в такава ситуация и вместо липсващите плодове в градината поставили подобни, само че от стъкло.
Всичко започнало през 1991 г, която е белязана с много студено и мъгливо лято. Тиквите внимателно посадени от Моли не родили нищо, а на нея толкова много й се искало да види ярко оранжевите плодове в градината си.
Тогава тя се отправила към работилницата си, където заедно с Майкъл Кон решили да коригират ситуацията. Как е завършило всичко, можете сами да се досетите. Стъкларите решили да направят саморъчно направени тикви от стъкло.
Те ги изнесли в градината. Така се получило съчетание на полупрозрачно стъкло с природата. Експеримента се оказал толкова успешен, че авторите продължили да ги правят и в бъдеще, като усложнявали естествените форми и цветове, създавайки уникални произведения на изкуството.
Стъклото е живо и движещо се, за това процеса на работа с него напомня на танц, а крайния резултат е запис на застинало танцово движение.
Когато авторите на проекта се занимавали с планиране на градината си, засаждали предимно широколистни растения, а със стъклените плодове допълвали картината.