Археологическите разкопки показват, че стъклото е произведено преди повече от пет хиляди години. Датата и възникването на това производство не са запазени, но се разказват легенди, които разкриват тайната на произхода на този материал. Една такава история е разказал римския учен Плиний Стари в книгата си „Естествена история“.
Тази легенда разказва, че веднъж финикийски търговци на сода закотвили кораба си до пясъчен бряг. За да си приготвят храна на огъня те се нуждаели от камъни за огнището. Но такива наблизо нямало.
Тогава един от моряците предложил да използват късове сода, които били захвърлени в трюма на кораба. Получил се добър огън и моряците добре похапнали.
На сутринта, когато екипажът се готвел да отплава, един от моряците решил да не оставя содата, която използвали за направа на огнище и решил да я прибере. Когато разровил изгорелите въглени, в пепелта забелязал малки лъскави бучки. Такова нещо морякът не бил виждал преди. Това било първото получено изкуствено стъкло.
Някои специалисти приемат тази легенда за една от версиите за възникване на стъклото, а други я смятат за неправдоподобна, защото температурата на огъня не е достатъчна, за да стопят изходните компоненти.
Нека да разгледаме аргументите „за “ и „против “ по отношение на тази легенда.
За производство на стъкло се използват кварцов пясък и сода неща, с които тогава са разполагали финикийските търговци. Но има едно „но“. Температурата за изгаряне на дървета при обикновени условия действително не е толкова висока, за да се стопят компонентите и да се образува стъкло. Но ние не знаем какви дърва са използвали финикийските търговци. Температурата на изгаряне при различните видове дърво може да варира в доста голям диапазон.
В продължение на много векове за топене на стъкло, макар и не на огън, а в пещите, са се използвали дървета за гориво. Освен това стъклото няма определена температура на топене, тъй като то не е кристал.
Обикновеното силикатно стъкло започва да се размеква при 650-750 °С.

Бог присъства навсякъде и преизобилства над всичко. Той е невидим, неосезаем. Той е онова, което не се възприема със разума. Не може да бъде ограничен и не е подвластен на времето.

Той е дух, свръх земен, свята тайна. Ето защо за богопознанието няма предели.

До спасението ни води не изследването – що е Бог, а изповедта, че Той съществува.

Желанието да се почешем не е сериозен проблем, но може да ни донесе малък дискомфорт.

Изследователи от медицинския факултет от Еврейския университет в Ерусалим заедно със своите бостънски колеги са успели да разгадаят тайната на желанието да се почешем и как можем да го прекратим.

Усещането на сърбеж е предимно върху кожата и донякъде прилича на болката. За разлика от нея, сърбежите са съпроводени с подбуждащ ефект.

Изследователите са открили два вида почесвания. Първото е провокирано от хистамина, предизвикващ възпалителни процеси, които са резултат от проникване в кожата, като например, алергия от цветния прашец.

Втората причина за почесване е възпаление на кожата или когато тя е суха.

Изследователската група е открила неврони, които пречиняват сърбежа и изпращат сигнали към мозъка. Учените са успели да отделят тези неврони и да анулират действието им.

В медицинската практика е доказано, че могат да се прекъснат неврони, които изпращат импулси на мозъка.

Тези изследвания дават възможност да се развият нови ефективни методи за борба със сърбежите, а също и за суха и възпалена кожа.

Колкото и страно да е, но такъв човек съществува и той е бил крал. Интересно, при днешната надпревара във въоръжаването идеята за отказ, от каквото и да е оръжие, се смята за лудост. И все пак….
Веднъж при френския крал Луи XIV дошъл италиански химик. Предложил му да приеме във въоръжението си бактериологично оръжие, което сам е изобретил.
Кралят не само отказал предложението, но и изплащал доживотна пенсия на химика, за да не продаде тайната си на други държави.
Все пак е имало и разумни хора….

Не е тайна, че пластмасата се смята за синтетичен замърсител, защото се произвежда в големи количества, а в природата се разлага невероятно дълго.

Група от студенти от университета в Йейл в САЩ са направили откритие, което може да повлияе на утвърденото до сега.

По време на експедиция в тропическите гори на Еквадор специалисти по молекулярна биофизика и биохимия идентифицирали неизвестен досега вид гъбички, които като източник на енергия използвали полиуретани.

Те са единствените до сега, които могат да рециклира пластмасата в среда с ограничено количество кислород.

Полиуретанът е много често срещан полимер и той се използва за направата на много продукти, като се започне от твърдата пластмаса и се стигне до синтетичните влакна в облеклото. Основната причина за дългото разлагане на пластмасата е нейната висока химична устойчивост.

Откритите гъбички са наречени Pestalotiopsis microspora.

Студентите са успели да извлекат ензима, чрез който микроорганизмите разлагат пластмасата и са го изследвали. Получените резултати са се оказали многообещаващи.