Днес реших да изпеча една баница. Наредих корите, яйцата, сиренето и всичко както следва в тавата и тръгнах да върша нещо друго из къщи. Идвам след десет минути, отварям фурната …. Поглеждам внимателно вътре, но баницата я няма. В къщи съм сама. …….. Затварям фурната, след това внимателно я отварям. Няма я. Спомням си всички признаци за шизоврения, които зная. В главата ми звучи: „Чертичка, чертичка нарисувай. Лелята ги иска.“ За всеки случай отивам в стаята да се разсея малко……. Връщам се обратно, отварям фурната, няма я. Отивам към огледалото…..нямам никакви външни изменения.

Разсеяно набирам в Google: „баницата изчезна от фурната“. Разбирам, че не правя това, което трябва. Ощипвам ръката си, реакция има. Казвам си наум: „Ти си възрастна жена. Помисли добре, къде може да се е дянала?“

Представих си съседите привлечени от приятния мирис на печеното. Балкона е отворен. Излязах да погледна. Никакво движение не усетих. Отивам отново в кухнята, напълно объркана……… Представям си извънземни как лакомо поглъщат баницата ми….. Изпих една чаша вода, за да се успокоя и тръгнах към масата. А там……. ми се усмихва моята загубена баница…… Вратата е отворена…. Трябва да изляза да се поразходя.