Всички знаеха, че за него жена му е абсолютен авторитет. Смееха се зад гърба му, но той чувстваше сигурност в нея, а за него това беше много необходимо.
– Не спорете с Лили, – казваше той, – тя винаги е права.
– Дори ако казва, че шкафа лежи на тавана? – недоумяваше един от приятелите му.
– Разбира се, – категорично казваше съпругът.
– Но нали шкафа лежи на пода? – продължаваше да се учудва приятелят му.
– Това е от ваша гледна точка, – обясни спокойно мъжът. – А какво би казал съседа ви, който живее от долу?

Един мъж се събудил през нощта, защото му се искало да попуши.
Той отишъл до съседа си и започнал да удря по вратата. Отвори ли му и го попитали:
– Какво искаш?
– Искам да пуша. Можете ли да ми дадете огънче?
Съседът му казал:
– Какво става с теб? Ставаш през нощта, идваш тук, събуждаш всички, а в ръцете си държиш запален фенер.
Това, от което се нуждае човек се намира в самия него, но той, въпреки това ходи по света, за да го търси

Настрадин имал най-хубавата ябълкова градина в областа. И когато плодовете узреели, децата се прокрадвали в нея и късали от плодовете ѝ. Тогава Настрадин излизал от дома си, размахвал оръжие и крещял след бягащите деца.
Многогодишен свидетел на това безрезултатно преследване бил съседат му Мула. Един ден той му казал:
– Не мога да те разбера, Настрадине. Ти си спокоен и великодушен човек, реколтата ти е десет пъти по-голяма от тази на другите. Защо не пуснеш децата спокойно да си наберат ябълки?
– Хм, – засмял се Настрадин, – искам те да си откъснат колкото искат, но аз съм бил момче и зная, ако не ги гоня и не им крещя, те няма да дойдат повече.

Оплаквате се, че не сте се родили в подходяща страна. Уморени сте от безличен офис, от съседа идиот, от малките маршрутки.
Няма нищо страшно. На планетата ни има места, където човек иска да отиде, за да се отпусне и да се поразведри малко, но там не трябва да остава дълго.
Такова място е остров Миякедзима в Япония.  След екскурзията на острова миризмата от устата на съседа в самолета ще ви изглежда безобидна.
Остров Миякедзима е разположен на 200 км от Токио. Формирал се е  около стратовулкан Ояма, който изригва често. През периода 2000-2005 г. на острова не е било разрешено да се живее или да се посещава.
По-късно някои от жителите на Миякедзима се върнали на острова. Той е част от Националния парк и се нуждае от персонал. Започнали да идват и любопитни туристи. Трудно може да се каже, че там може да се почива, защото през цялото време трябва да се носи противогаз.
Въздухът е наситен със серни газове, а на някои места е просто опасно да се диша.

Независимо, че моя съсед беше по-възрастен, ние бяхме приятели. Той беше майстор, дограмата си направи съвсем сам. Ако трябваше нещо да се изпили или да се пробие отвор, аз отивах при него. А ако нещо трябваше да се поправи в електрическата част той идваше при мен.
След банята в събота често сядахме и си приказвахме. Освен мен в цялото село идваха ту за помощ, ту за инструмент.
Веднъж отидох при него. А той замислен…и от време на време поглажда плешивото си теме.
Накрая каза:
– Знаеш ли, съвсем започнах да остарявам. Изглежда склероза ме е налегнала. Преди една седмица, някой взе брадвата на заем и обеща на следващия ден да я върне, но кой беше не помня. А брадвата я няма! Ако не ми я върне в скоро време, аз отивам на кино.
– Не се тревожи, – опитах се да го успокоя, – разпитай, ще я върнат.
– Ти какво, – замаха с ръце той, – нима не познаваш нашите хора? Ако призная, че съм забравил на кого съм дал брадвата, направо я отпиши. Ако беше някой друг инструмент, можех да взема от някой друг, но брадвата е нужна на всеки. Опитвах се да си спомня, прехвърлях минали събития в главата си, но не се сетих. Голям склеротик съм станал. Убий ме не помня! Не, да ходя и да питам, това ще влоши нещата. Тук трябва да се приложи друга стратегия психологическа. Ти за брадвата на никого не казвай, аз до довечера ще измисля нещо.
Дойде вечерта. Топла и спокойна лятна вечер. Всичко е толкова тихо, че се чува как котките мяукат и патките крякат от близката ферма. Изведнъж тишината се наруши от силния вик на съседа:
– Ей,,….ах ти! Ще даваш ли брадвата или не? Две седмици минаха, а за ден я взе! Аз всичко помня! Утре да я донесеш!
На сутринта му се извинили и му върнали брадвата.
Ето на това се казва психологическа стратегия!