Една жена се оплаквала от съседката на приятелката си, защото я била обидела. Приятелката ѝ я увещавала да прости, но жената била непреклонна.
– Да простя? Но как? След всичко, което тя ми направи? Злото не трябва да се прощава, – казала жената. – И въобще, защо трябва да обичам хора, които не ме обичат? Защо трябва да правя добро, когато хората ме лъжат, предават и ми причиняват болка?
– Ще ти разкажа една история, – казала приятелката ѝ. – Живял един мъж. Той помолил Природата да направи така, че нощно време да е светло, за да не пали свещи, а през зимата да бъде топло, за да не кладе печката. Но Природата тъй като знае, кое е най-добре и как нещата трябва да бъдат, не обърнала внимание на молбата на човека.
Мъжът се ядосал и си помислил: „Добре тогава! През нощта аз няма да запалвам свещта, за да ти светя, а през зимата няма да кладя печката, за да те топля. Даже ще отворя прозорецът, за да не остане никаква топлина в стаята. Тогава ще видиш, колко студено ще ти бъде.“
– Какъв глупак, – прекъснала разказа на приятелката си жената. – Нима той смята, че със свещта свети на Природата и с печката я топли? Та това е необходимо само за него. Природата сама ще се погрижи за себе си.
– Но ти правиш същото, – казала приятелката.
– Аз? – учудено възкликнала жената.
– Да ти. Защото гасиш светлината на твоята любов, когато около теб се сгъстява мрака. Защо не запалиш огън в сърцето си, когато духа студен вятър от сърцата на хората?
Не е ли по-добре, вместо да седиш на тъмно и да чакаш някой да „светне“, сам да „запалиш светлината“ и така ще послужиш не само на себе си, но и на другите. Тогава ти сам ще видиш пътя, по който да вървиш, ще го видят и останалите, и тогава ще вървите заедно хванати ръка за ръка.
И вместо да седиш на студено и да чакаш някой да те стопли, стопли сърцата на другите хора и тогава от тях няма да струи хлад.

Най-добрия приятел на човека е кучето. А ние имахме огромен черен дог. Много възпитан и изключително умен. Любимото му занимание беше да стои на прозореца и да гледа на улицата.
Представяте ли си колко е голям дога? На него не му е нужно да се изправя на задните си лапи за да гледа през прозореца. Обикновено сядаше на перваза, поставяше главата си на дантелените завеси, които свиваше на топка, поставяше лапа до главата си и гледаше, какво става навън.
От другия вход съседката, възрастна жена, която много недовиждаше, всеки ден надничаше и странно какво ли толкова гледаше.
Била подала оплакване в милицията, че в този и този дом се укрива негърска жена без регистрация, която никъде не излиза и събира цени данни като наблюдава улицата.
Дойдоха от милицията да разберат случая. Падна голям смях. Момчетата се усмихваха и вдигаха ръце: „Нали разбирате, имаше сигнал, трябваше да проверим“.