Двамата седяха един срещу друг. Току що бяха свършили вечерята си.

Вальо започна да се оплаква на съпругата си от безбройните неволи, които го бяха сполетели.

Мина отегчена от оплакванията му, го прекъсна:

– Къде е Бог във всичко това?

„О, не, – помисли си Вальо, – мразя, когато постъпва така с мен“.

След роптаенето на ум последва размисъл и той започна да разсъждава по-трезво.

„Какво стана с мен? Просто се фокусирах върху това, което имам без да се допитам до Бог. Всичко съм ограничил до моята сила, мъдрост и умения. За това бях в тази безизходица“.

И вместо да продължи да се оплаква, Вальо се обърна към жена си и каза:

– Права си, скъпа. Тези, които са в мрака нямат отговор от обещаното наследство, но ние имаме, защото сме наследници на Бога и сънаследници с Христос. Аз все още съм дете на живия и любящ Бог и той ще ми помогне!

И тъй като Божите обещания са непоклатими, за това нашата надежда е несломима.