Биолози от Университета в Кънектикът установили, че мъжките колибри имат по-дълги и остри клюнове, в сравнение с женските. Причина за това е, че бързо трябва да намерят по-добре гърлото на противника си по време на сложния брачен ритуал.
Учените наблюдавали живота на миниатюрните птици в Коста Рика. В частност, те са заинтересували от брачния ритуал, в който 100 мъжки колибри се събрали около женската и така стояли и си съперничили, докато тя се заинтересувала от един от тях. Мъжките колибри използвали техните издължени клюнове „като кинжали“.
За биолозите, това не било тайна, че мъжките и женски колибри имат различни човки, но учените са предполагали, че това се дължи на хранителнителните им навици. Смятали са, че птиците се хранят с различни цветове и за това мъжките развиват с течение на времето дългите си клюнове, за да съответстват на определен цвят необходими за храна.
Хората смятат, че колибрите за красиви и нежни създания, но когато видат враждебните им отношения, едва ли вече ще мислят така.

Това се случило късно вечерта в едно индийско село. Един селянин отишъл да посети болен съсед на няколко мили от дома си, а на връщане било съвсем тъмното. Там, от където минавал, имало много змии, затова селянинът се страхувал да върви в тъмното. „Ами ако в тъмното настъпя змия?“ – мислел си човекът, треперейки като си мислел за тези ужасни създания.
Изведнъж, в несигурната светлина на луната селянинът видял нещо голямо, свит в средата на околовръстния път.
– Това е змия! – извикал бедния селянин и започна да се движи в кръг. – Помощ! Помощ! – викал той. – Змията ще ме убие!
Случило се така, че на близо имало и друг човек, който чул виковете му. Той бързо се завтекъл на помощ.
– Какво се е случило, приятел? ​​- попитал го той.
– Виж! Виж! – Извика селянинът, сочейки към предполагаемата змията. – Това е змия!
Човекът бил с фенер. Той предпазливо се приближил до онова, което лежало на пътя, вдигнал фенера и погледна под краката на селянина. На пътя имало навито въже, някой го бил изпуснал на пътя.
– Приятелю, по-спокойно, – каза човекът – Няма змия, само едно навито въже. Страхът ти е изиграл лоша шега!
Колко пъти сте взели намотано въже за една отровна змия, готвеща се да ви отнеме живота? Ти започваш да тичаш наоколо, оставяйки всичко на страха, лишаваш се от увереност и спокойствие, но в действителност е трябвало просто да погледнеш по-отблизо в краката си и да се увериш, че това е само една илюзия. Този страхът ви лишава от жизненост, сила и увереност. Той не ви позволява да се движите напред и да се развивате.

Тези животни заслужават много повече внимание. Те са много бавни, но не и скучни създания. Някои от тях са светещи, други прозрачни, трети притежават много тежки или красиви черупки. Даже съществува охлюв, който може да убие човек.
Охлювът фенерче предлага най-невероятното шоу със светлинни ефекти в природата.
Благодарение на способността си да използва биолуминесценция това създание при безпокойство или заплаха, свети с ярка зелена светлина.
Изследователите смятат, че този трик помага на охлюва да плаши или обърква хищниците.
„Железният“ охлюв е открит през 1999 г. в централната част на Индийския океан на дълбочина 3 километра. Той може да се окаже най-тежко екипирания охлюв в света. Черупката му прилича на броня с плочки, което не е много далече от реалността. Черупката на това създание съдържа метали и сулфиди от хидротермалните източници. Външен слой на черупка е покрит с железен сулфид, създаващ истински метални пластини.

Рядко морско създание, което обикновено може да се срещне само на океанското дъно, е намерено на плажа в Дорсет.
Биологът Пол Харис се разхождал по West Bexington Beach и попаднал на морска мишка, която може да се намери на дълбочина 6600 фута под морските вълните.
Рядкото животно е покрито с пъстри косми и се явява един от видовете морски червеи.
Крайбрежието на Дорсет било подложено на силни бури през последните седмици. Тонове боклук, мъртви птици и необичайни находки били изхвърлени на брега.

Всяка пъпка се разтваря, когато настане времето й.
Не я насилвайте да стане цвят.
Не огъвайте венчелишчетата.
Те са много нежни. Ще ги нараните.
Почакайте!
Те ще се разтворят сами.
И тогава ще бъдете във възторг.
…..
И ще сте готови да приветствате красивото създание.
Щастие е, да виждаш как израства и разцъфтява неповторимото!