„Фотографията е най-мощното оръжие на света“ е казал фотокореспондентът  Еди Адамс. И не е сбъркал. За потвърждение можем да приведем историята свързана с тази снимка.
През 1968 г. фотографът е получил Пулитцеровска награда за снимката, на която е изобразен арестуван с белезници и офицер, стрелящ в главата му. Тази фотография окончателно е изменила отношението на американците към войната във Виетнам и е изиграла не малка роля за нейното приключване. За съжаление световната общественост видяла тази снимка първоначално без описание.
Всъщност офицерът е капитан  от  „воини на отмъщение“ на чиято съвест лежат стотици смъртни случаи на цивилни граждани.
Както се изяснило по-късно, на офицера от снимката е лепнато клеймо на жесток убиец, което е унищожило целият му по нататъшен живот. Защото му отказвали да го лекуват в болницата, не му давали да работи, а дома и ресторантът му, който се опитал да открие, постоянно е атакуван от вандали.

Пътешественик се обърнал към един игумен на манастир:
– Искам да направя живота си по-добър, но не мога да се предпазя от греховните си мисли.
Игуменът обърнал поглед към вятъра, който духал много силно навън и казал:
– Тук е много горещо. Ще ти бъда много благодарен ако вземеш една част от вятъра и я донесеш тук, за да охладим стаята.
– Това е невъзможно, – казал пътешественикът.
– Така не можеш да избегнеш мислите, които смущават съвестта ти, – отговорил монахът. – Но ако знаеш как да кажеш „не“ на изкушението, те няма да ти причинят никаква вреда.

Началникът на полицията от Ню Джърси Рис Фуентес се движел с полицейски автомобил, на който нямало отличителен белег, че колата е такава. Бил спрян от полицай за превишена скорост. На място, където скоростта била ограничена до 65 мили, той се движел с 75 мили в час.
Патрулът, който го разпознал и знаел, че Фуентес повече от 20 години служи в полицията, отказал да напише акта за глоба. Все пак пред него стояло длъжностно лице.
Въпреки всичко Рис настоял да бъде глобен. Сумата не била малка – 160 долара.
Днес повечето хора с власт се възползват от служебното си положение и не обръщат внимание на червения сигнал на съвестта. А това понякога води до корупция, мошеничества и накрая до престъпления от по-сериозен характер.
Не знам какво ще кажат полицейските органи в България, но се радвам, че има поне един полицай и то на ръководна длъжност, който не се срамува да признае грешката си и е готов да понесе съответното наказание.

През 1932 г. на територията на Китай, японската армия организирала отряд 731. Неговата цел била да разработва нови биологични оръжия. Хората от този отряд извършвали своите безчовечни експерименти върху живи индивиди, по-голямата част, от които били китайци.
В резултат на тази „дейност“ отрядът е погубил десетки хиляди човека. Ако смятате, че тези изверги са били жестоко наказани, жестоко се лъжете.
Командирът на отряда Сиро заминава за САЩ, където отново се занимава с разработката на биологично оръжие. Умира чак през 1959 г. Друг член на отряда Йoсимура става учен и през 1978 г. е удостоен с ордена на възходящото слънце. Масадзи Китано става ръководител на голяма японска фармацефтична фирма. Синозука и Канеко и до сега са живи и спокойно разказват, как са издевателствали над живи хора.
Каква печална история. Потърпевшите отдавна не са между живите, а „експериментаторите“ живеят облагодетелствани от държавата. Колко странно, тези хора нямат ли съвест?
Това е една от историите за извършените жестоки експерименти през Втората световна война върху хора. и тя не е единствена. Тук не споменавам за хилядите издевателства и опити върху хора  в лагерите на смъртта. Грозно и жалко! И вместо човек да си вземе поука от всичко това, той продължава в същото русло. Какво имам в предвид ли? Такива експерименти се правят и днес. Експерименти, чрез които се контролира съзнанието на човека. Докога ще се толерират хора занимаващи се с тази дейност?