Много хора обичат да си пукат пръстите, без да мисля, че това може да навреди на тяхното здраве.
Някои правя това, за да свалят нервното си напрежение, а други просто по навик.
А знаете ли, защо се чува такъв хрущяш звук, за едни неприятен, а за други забавен?
Цялата работа се състои в течността между костите на пръстите в ставното пространство.
Оказва се, че този хрущящ звук идва в момент, когато образувалия се вакуум в ставното пространство изведнъж рязко се влива в гореспоменатата течност.
Съществуват и други версии относно този въпрос, но тази е най-разпространената.
Може би за всеки би полезно да знае, че това пукане на пръстите може да доведе до повреждане на меката тъкан на ставите и сухожилията, както и за намаляване на силата на натиск върху четка.

Човешките пръсти нямат мускули. Образно казано, ние ги движим дистанционно.
Пръстите се движат чрез сухожилия управлявани от мускулите на предмишницата.
Когато е необходимо да огънем пръст, мускулите на предмишницата дърпат сухожилията, които задвижат пръста като марионетки.
В този процес са задействани 17 мускула на дланта и 18 на предмишницата.
Даже и в най-големият пръст няма мускули.
Странно е, че пръстите едни от най- подвижните части на човешкото тяло, сами по себе си не могат да се движат.

Първите тостери, продадени през 1919 г. имали мощни пружини, които изтрелвали препечената филийка във въздуха, Навярно за много хора е било изненадващо.
Замисляли ли сте се някога, че имате пружини на краката си? Не се шегувам! Сухожилията, които свързват ставите ти, са леко еластични и S-образния ти гръбначен стълб се движи нагоре-надолу, когато ходиш. Тези две неща правят походката ти пружинираща.
През 70-те години на ХХ век двама американски учени обучавали две кенгурута да подскачат на въртящо се колело. Учените установили, че се движат благодарение на еластичните си сухожилия. Това прилича малко на скачане на една кокила.
Традиционите ракети за тенис били много скъпи. Правели ги от еластични агнешки черва.
А знаете ли защо маратонките са еластични и гъвкави? Причината е в средата на подметката. Тя се състои от пружиниращи мехурчета.

Лъкът бил изобретен много хиляди години пр.н.е. През Х век тюрките стреляли с добри лъкове. Правели ги от парче животински рога и сухожилия, подсилени от дърво. Външната извивка на лъка позволявала тетивата да се издърпват с по-голяма сила.
Европейците изобретили арбалета. Това смъртоносно оръжие може да изстреля стрела на 305 метра.
Тетивата на арбалета трябва да се натягат бавно. Тогавашните стрелци били толкова добри, че можели да надупчат стрелеца с арбалета като игленик, ако той не успеел да стреля пръв.
Един човек от Уелс изобретил дългия лък. Той можел да изстрелва стрели на 320 метра. На по-къси разстояния можел да пробие и броня.
Съвременните лъкове са много по-добри.
При стрелба свободен стил състезателите лягат по гръб, закрепват лъка с краката си и опъват тетивата с две ръце.