Изумителното оформление на фасадата привлича вниманието и говори  за това, което се намира вътре.
През следвоенните години сградата е изоставена. През този период временно музейната колекция се е съхранявала в Кралската консерватория. Музеят бил от ремонтиран и експонатите били върнати през 2000 г.
Всеки от петте етажа, освен последният, на който е разположен ресторант и площадка, от която се разкрива прекрасен изглед към столицата на Белгия, е посветен на определена тема: струнни, клавишни, за оркестър и етнически антики. В сутерена са разположени музикални автомати и кутии. Представени са практически всички епохи от всички части на света.
Звукът на всеки един от експонатите може да се чуе с помощта на безжични слушалки с аудио гид. Екскурзовод не е необходим, ако използвате помощта на аудио гид включена в цената на билета. Изложението позволява да се запознаете с вътрешната структура на всеки инструмент.
В магазина на музея има богат избор на музикална литература на различни европейски езици, класически и модерни записи и, разбира се, много сувенири.
След посещението си в Брюксел, много туристи казват, че музея на музикални инструменти е едно от най-интересните места в града. Тук с удоволствие прекарват не само ценители и любители на музиката, но и хора далеч от нея. Експонатите са показани така, че за децата не са по-малко интересни, отколкото за възрастните.

В един мрачен сутерен, стояли заключени няколко мъже и жени. Всеки от тях знаел, че няма да се измъкне от тук жив. Едни въздишали, други плачели, а трети се молели.

Само един млад човек изглеждал спокоен. Той се надсмивал над останалите, особено на тези, които се молели. Той не вярвал, че има Бог.

Една нощ зад вратата се чули зловещи стъпки. Отворила се вратата и блеснал фенер. А на прага се появили униформени – „ангелите на смъртта“, както ги наричали затворниците.

Всеки от затворените хора изпитал смъртна тревога опасявайки, че ще чуе името си. Изведнъж прозвучало името на младият човек. Той станал, но краката му не удържали и се строполил. Не можел да повярва на ушите си. Отново била произнесена фамилията му. Тогава нещастникът паднал на колене, раздирайки дрехите си с плач промълвил:

– Боже, аз съм толкова млад. Искам да живея!

Но военните го сграбчили за ръцете и го отвели навън. След известно време се чул приглушен звук от изстрел.

Страхът от смъртта сваля на колене атеистът и го кара да се моли, когато вече е късно. Но всеки, който е приел Исус в сърцето си е освободен от страха пред смъртта.