Роботите не растат по дърветата, но те могат да бъдат направени от рециклирана дървесина. Художникът Kikousya е проектирал и построил механичен робот, направен от хартия, чифт гумени ленти и няколко болта.
Конструкцията е на речена МПМ. Тя може да се движи и показва как хартията може да се използва в механични процеси. Целият робот, в това число и механичните елементи, са от хартия. Той има няколко зъбни колела и работи като часовников механизъм.
Създаденият робот се различава от по-раните модели в своята надежност. Той може да носи повече товар и е по-устойчив. Монтирани са задвижващи механизми, така че роботът може да движи краката си, като използва еластичността на гумата.
Краката могат да се преместват с помощта на колянов механизъм. Долната повърхност на стъпалото  винаги е успоредна на пода.
Това е доста хитроумен дизайн, който показва как може да се използват прости материали.

В Китай е съществувала странна традиция. На малките момиченца от ранно детство задължително се бинтоват краката.Те не са счупени, нито е били необходимо да се изправят костите им, напротив.
Древната традиция обявявала за красива всяка девойка с малки стъпала. Само девойка с превързани крака, така наречените лотосови крака, може да бъде съпруга или конкубина. С обикновенни стъпала са селянките, прислужничките, евтините проститутки, камериерките или работничките. Такива са презрени в обществото.
Майката започва да бинтова краката на дъщеря си, когато детето е на 6 години. Превръзките се правят от бинтове широки два инча и дълги дванадесет фута. При бинтоването се навлажняват.
А ето и самият начин на превързване. Бинтът здраво стегнат минава около стъпалата до петата му, над извивката и под табана, като се извиват четирите малки пръста под долната част на стъпалото. Свободен остава само палеца. Когато бинтовете изсъхнат, те се свиват и болката е ужасна.
В продължение на месеци и години петата се свива към пръстите и свода се извива. Веднъж седмично бинтовете се махат за няколко минути и ходилата се почистват. След няколко години малките пръсти изсъхват и се отстраняват.
На 12 години момичето може да върви добре, но ако стъпалата не са достатъчно малки се прави следващата процедура.
С остър нож се прави разрез в средата на табаните. Този дълбок разрез позволява на петата да бъде притисната по-близо до пръстите и отново се поставят бинтове.
Зад всеки чифт крака стои езеро от сълзи. Но какво са сълзите и болката сравнени с гордостта да бъдат измерени стъпалата на девойката и да се установи, че те са достатъчно малки.
Всичко това ми прилича на средновековна инквизиция. Но като сравня случая с днешната мания за отслабване, по-големи гърди, издути бицепси….и начините, които се използват за постигането им, голяма разлика не виждам. Суетността на човека го е подтикнала към още по-злокобни методи днес. Неразбирам, нужно ли е всичко това?