Имало и такъв умник, който се облякъл леко и излязъл в снежна буря.
След известно време той замръзнал толкова много, че чак се вкоченясъл.
Да извика „Бърза помощ“ за такова „малко нещо“, му се струвало излишно.
Вместо това, влязъл в близкия магазин, купил си антифриз и го изпил.
Горкият човек, възприел названието „незамръзващ“ буквално и сметнал, че това ще го спаси от студа.
Тя сложи ръка на устата си и го погледна неразбиращо. Стана му неловко от този поглед, За това отиде до прозореца. Залязващото слънце го заслепи и той затвори очи. След това се обърна към нея и очите му заблестяха. Под питащият й поглед той отиде до вратата и след като я заключи се обърна към нея. Тя мълчеше.
Той повдигна рамене, свали шапката си и я сложи на закачалката. Разкопча ризата си, съблече я бавно и я закачи до шапката. Застана до нея само по дънки.
Тя се огледа неспокойно. Кършеше пръсти и хапеше устните си. Той бавно се приближи към нея. Гърбът й се скова. Лицето й стана грозно и отблъскващо. Той я хвана за раменете и я разтърси:
– Държиш се като малко дете, – изръмжа младият мъж.
Тя сведе глава. Той я придърпа в обятията си, но тя извърна лице. Младежът я хвана за косата и със сила приближи лицето й към своето. Тя затвори очи. Устните й се местеха беззвучно.
– Какво си говориш? – с насмешка попита младежът.
Очите й бяха пълни със страх. Тя беше като подгонено животно. Ръката й инстиктивно докосна шията.
– Няма да го разбереш, – каза сподавено тя.
– Мога да се досетя, – извика той, – Ти си мърмореше:Дани, Дани, Дани! – презрително изплю името той.
Тя го погледна.
– Говориш глупости. Дани е мъртъв и не може да ми помогне. Молих се на Бога, да ме избави от теб.
Той я пусна, изпълнен с ужас. В този момент тя вече не беше кротката приятелка на Дани.
Младежът имаше чувството, че се намира в тясната част на едно шише, притиснат от всички страни от сила, която го заплашваше, че ще го унищожи. Всеки път за бягство му бе отрязан.
Вечерният вятър носеше още от горещината на деня, но той трепереше от студ. Въздухът в гърдите му стана тежък и той задиша дълбоко. Имаше чувството, че ще се взриви.
– А, така ли…., – разсърди се той, но думите му прозвучаха като въздишка
Настаналата тишина падна като тежка пелена върху него. Той не чуваше нищо друго, освен ударите на сърцето си.
– Трябваше да се досетя, – каза задъхано той. – Отново ми се изпречва вашият проклет Бог. Но този път аз съм по-силният. Знаеш какво те очаква. Щом слънцето залезе, започва сватбената ти нощ с мен.
Очите й се напълниха със сълзи:
– Моля те, недей… – промълви тя.
Той хвана с две ръце роклята й при деколтето и я раздра. С треперещи ръце тя събра дрипите, държейки ги пред гърдите си. Стисна очи и продължи да движи устните си.
Разгневен той втренчи очи в устните й. Хвана с две ръце врата й и започна да го стиска. Този безмълвен глас трябва да замлъкне. В душата му всичко завря, сякаш седеше върху вулкан. Огън искреше от очите му. Вените на челото му пулсираха ускорено и той се озъби.
Тя си пое дъх и заплака. Устните й още умоляваха…
Той изригна някакво проклятие и я пусна. Тя пристъпи към леглото олюлявайки се. Очите й бяха широко отворени. В тях прозираше паника. Той се обърна метна ризата си на главата й, взе шапката си и затръшна вратата след себе си. Цялата стая се разтресе.
Тя се свлече на колене и издигна благодарствена молитва към Бога, Създателя на света.
Доста отдавна в европейските градове се украсяват улиците по време на празниците, но не само тогава. Това става и през делничните дни. Такава тенденция обхваща много градове. Появил се е стремеж да се измени скучния облик на улицата. Яркото и красиво оформление предизвиква радост и оптимизъм. Такива места са винаги популярни.
Хората са привлечени от светлината и празничната атмосфера, в кафенета, 
клубове и ресторанти украсили за празника своя интериор. И не само това, но и пътеките водещи към тези заведения са накичени с ефектно светещи дървета, от които се създават цели алеи и композиции, съчетани със светодиодни фигури.
Причината за популярността на светодиодните украшения е тяхната икономичност, електрообезопасени са, устойчиви са на студ и падането на напрежението в електромрежата и други негативни фактори.
Освен това са практични, играят ролята на лампи и фенери. Светенето на такива дървета се вижда на голямо разстояние.
Важно е също, че те са лесни за инсталиране и удобни за транспортиране.
Ако можем да превърнем ежедневието си в приказка толкова лесно, защо не го направим?
– Днес при нас ще дойде Спасителят.
– Сигурен ли си? – попитал обущаря.
– Ще видиш, ще дойде. Самият Той ми каза.
Чака момчето скъп гост, през прозореца поглежда, а там няма никой. И изведнъж вижда как две деца бият малко момченце, а то даже не се и съпротивлява. Хукнал синът на обущаря към улицата, разгонил побойниците, а спасеното момченце поканил у дома си. Нахранили го, измили го, сресали го и синът на обущаря казал:
– Татко аз имам чифт ботуши, а на новият ми приятел пръстите се подават от обувката. Позволи ми да му ги дам, виж колко е студено навън. А днес е и празник.
– Добре, направи както искаш, – съгласил се бащата.
Дали на малчугана ботушите, а той радостен и сияещ си тръгнал за в къщи.
Минало известно време, а синът на обущаря стои при прозореца, скъп гост очаква, Спасителят.
По край домът им минал просяк:
– Добри хора, утре е Рождество, а аз три дена хляб в устата си не съм слагал. Дайте ми нещо да похапна, заради Христа!
– Влез дядо, – поканило го момчето. – Да ти даде Бог здраве!
Нахранили и напоили старецът и той си тръгнал весел.
А момчето все Христа чака и започна вече да се безпокои. Настъпила нощта, запалили уличното осветление, снежната виелица намитала още сняг. Изведнъж синът на обущаря завикал:
– Татко до стълба стои жена с малко дете на ръце. Те са бедни, а вън е студено!
Излязъл синът на улицата и довел жената с детето в стаята. Нахранили ги и ги напоили. А момчето казва:
– Къде ще отидат в този студ? На вън такава виелица вилнее. Татко, нека пренощуват у дома.
– Но къде ще спят у дома? – попитал обущаря.
– Как къде? Ти ще спиш на дивана, аз на сандъка, а те на леглото.
– Ами, добре.
Накрая всички легнали да спят. И сънува момчето, че най-накрая при него идва Спасителя и ласкаво му говори:
– Сине, мой! Бъди щастлив през целия си живот.
– Господи, аз толкова много те чаках, – удивило се момчето.
А Господ му казал:
– Та Аз три пъти при теб идвах, скъпи мой. Ти и трите пъти Ме прие, по най-добрия начин. По-добре едва ли би могло да стане.
– Господи, кога си идвал? Не съм те забелязал.
– Ти не Ме позна и въпреки това ме прие. Първият път, когато спаси малкото момче от хулиганите, Мен спаси. Както аз получих оплюване и бях наранен от зли хора, така и това момче… Благодаря ти, мой мили приятелю!
– Господи, а кога за втори път си идвал? През цялото време гледах през прозореца, но не те видях, – попитало момчето.
– Втория път, като просяк седнах на трапезата ти. Вие с баща ти сух хляб ядете, а за празника ме гостихте с торта.
– Добре, а третия път, Господи? Ако бях Те видял, сигурно щях да те позная.
– Третия път, Аз нощувах у теб с майка си.
– Как така?
– Когато бягах от Ирод в Египет с родителите си, ни дадоха подслон, както направи и ти с баща си. Бъди щастлив, сине мой, през целия си живот.
Когато се събудило сутринта, синът на обущарят попитал:
– Къде са жената и бебето? Виж в къщи няма никой.
Ботушите, които вчера бе подарил на момченцето, стояли в ъгъла. Тортата на масата била недокосната. А в сърцето на момчето имало толкова много радост, колкото никъде другаде.
За жителите на северните райони на Норвегия не е непознат студа.
Условията през зимата са толкова сурови, че животно озовало се в превръщащата се на лед река, не успява да стигне брега и се преобразува в ледена статуя.
Такъв подобен случай, станал с лисица, преминаваща реката в неподходящо време, е запечатана на снимка от местен ловец.
