Култура, в която живеем днес е много подобен на културата на Содом. Нашия свят е загубил способността си да разпознават доброто и злото. Няма справедливост, има само разюздена несправедливост. Съдиите оправдая нечестивия и наказват невинния. Медиите в повечето от случаите са контролирани и невярно отразяват събитията.
Ние живеем в глобалният Содом и то в световен мащаб, където  няма чувство на срам и за справедливост. Жестокост, коварство, безсърдечие, презрение към по-малко успешните, всичко това изкривява самата същност на битието. Разкош, лъжа, грабеж и убийство с цел печалба, това е тъмния свят на лесни пари, които водят до всички видове извращения.  Там където няма справедливи закони, живее беззаконието, там където се радват на чуждата мъка и се обогатяват за сметка на обикновения човек е Содом.
Днес обществото се връща четири хиляди години назад в още по-извратена форма, подсилена от техническия прогрес. В днешно време градове като Содом и Гомор жителите, на които са загубили чест и съвест, стават все повече и повече.
Когато не знаем законите на вселената си измисляме свои. И днес, цялата ни цивилизация е изградена върху изкуствени, удобни за нас закони и фалшиви „истини“. Затова и нашият жизнен път върви към катастрофа. Научно-техническия прогрес само ускорява движението към своя край. Ние  материалистически „знаем“, че човек живее в света само веднъж и бързаме да „вземем“ от този живот, всичко възможно, на всяка цена, без да се ограничаваме от средствата за постигане на тези целите. В резултат на такава стратегия на живот, човечеството на Земята излъчва огромен поток от зло. Този поток е толкова мощен, че унищожавайки цялата информация, нарушава законите на планетарните процеси. Затова не се изненадвайте от земни бедствия, растежа на етнически конфликти, избухването на войни там, където никой не ги е очаквал, нито на постъпките на обикновеният човек, знаейки че този човек по принцип не може да направи това и въпреки това го прави.
Ние хората със своите мръсни помисли, своята злоба към другите предизвикваме тези катаклизми на планетата си.
Професор М Персингер работещ в областта на ултра ниската честота в геофизиката е въвел през 1977 г. понятието „геопсихизъм“. Той е предположил, че нашето съзнание при силно емоционално състояние влияе на околните физически полета. Например, силно обобщаващо емоционално състояние, което обединява всички хора в една група е чувство за страх.
Оказало се, че ако едновременно се изплашат 500-600 милиона души, то геомагнитното поле на Земята ще реагира активно на този преход в режим на страх  и ще премине на по-бурен режим.  В този пример, страх предизвиква специфична геомагнитна възбуда на Земята.
Ако преброим, колко източници на страх има сега в света и колко ще доведат до нови страхове, можем да разберем как човек мощно въздействие върху магнитното състояние на нашата планета. А като си помислим, че не само страхът влияе на психиката ни, колко ли по-голямо ще е въздействието на другите фактори.

Колко хубаво нещо е пролетта! Когато дойде тя тропа на прозорците, пее и вълнува душата.
Щастлив е онзи, който може да се отдаде на нейното опиянение, без да се отрови нито за миг от страшната мисъл, че всяка нова пролет го приближава все повече към неговия край. За някои той е радост, а за други мъка и страх.
Пролетта е едно от ония напомняния, които природата ни е устроила на тоя свят. Нейните рожби се събуждат всяка пролет за нов живот.
А всяка пролет живота си отива от нас…

Какъв страхотен удар! Сякаш огромна скала се бе стоварила с грохот върху празното  място.
— Нещо се случи! — развълнувано извика един хлапак и изтичва нататък, за да види по-добре.
В търговския център се бе събрала тълпа. Една кола се бе изплъзнала и сега стоеше на тротоара. Витрина от дебело стъкло бе разбита.
Момчето ми лежеше на земята. Крещеше от болка и страх, разперило ръце и крака в неестествена поза, а от раните и по лицето му струеше кръв. Тя се стичаше през ръкава на ризата му. Изведнъж ме видя и протегна към мене ръка. Беше обзето от паника. Аз също.
— Татко!
Момчето ми умираше. Невероятен ужас. На лицето му се четеше изумление. Не можех да издържа това. И то не можеше. Притисна се към мене. Молеше ме с поглед да му помогна. Писъците му бяха пронизителни. Не можех да гледам спокойно такава агония, такъв страх. Трябваше да направя нещо. Притисках лицето му още по-силно към гърдите си. Прегръщах го с двете си ръце. Стисках го здраво.
Някаква пелена ме обгърна…Когато дойдох на себе си седях в болницата.
— Смъртта — каза лекарят — е настъпила вследствие на асфиксия. Момчето е било задушено. Има повърхностни разкъсвания по главата и лицето, ожулване на бедрото и дълбока рана на ръката. Нищо повече. Дори далакът му не е бил засегнат.
Това ме изтръгна от унеса. Нещо влажно изпълни очите ми. Не се задържа там, а бавно тръгна по бузите ми и започна да се стича като внезапно избликнал извор…
– Каква нелепост, – едва отрониха напуканите ми устни, – Тони-ииии, – изтръгна се мощен вик от гърдите ми….

Във всеки човек се борят страха и смелостта, трудно е да се каже кое преобладава повече.Очевидно е, че самият живот и оцеляването е борба, в която се срещат решителност и устойчивост.
Страхът идва от осъзнаване на враждебността на околната среда и усилва чувството за самота.
Когато много хора се оказват един до друг, това приятелско обкръжение и усещането за единство дава забележителен  масов психологически ефект, който успокоява нервите, спира надигащия се страх и унищожава мрачните предчувствия.
От друга страна, често повтаряща се тренировка, изработва точност и  синхрон в движенията. Явно оказва и хипнотично въздействие, което спира както личната инициатива, така и неувереността.
В резултат на това се формира силна и жизненоспособна структура, която се движи и действа като единен механизъм, нямаща присъщите на човека недостатъци, способна на максимално отдаване, благодарение на умелата организация и едновременно изпълнение на отделните действия.

„Здравей, човеко, цар на природата!
На нашата далечна планета, ние отдавна сме превърнали околната среда в пустиня. Наблюдавам те как „наказваш“ Земята, като измисляш и употребяваш такава интересна дума като „екология“. И това илюстрира, вероятно, вашият вечен страх от тези, които ви пречат да се страхувате.
Комари. мухи, плъхове – защо не се разправиш с тях? Уважаваш ги? Но за тези, които са по-слаби, вие сте горди и последователни.
Моржът на Стелер, пощенския гълъб,  двуутробния вълк…списъкът е твърде дълъг и ще продължава дотогава,  доката не се унищожат всички видове, които ви „дразнат“. И тогава ние заедно ще се повеселим или заплачем“.
Такова писмо е получено след новината, за смъртта на последния представител на слоновата костенурка, рядък вид влечуги от Галапагос.
Помислете само, мъже и жени се тревожат, че са загубили пет лева в маршрутката, но не забелязват изчезването на множество видове в природата. И това става сега….
Не е ли странно, един се радва на чистокръвно куче, а друг, че скоро ще започне ловния сезон, надявайки се да повали някой ценен екземпляр.
Не можем особено да разчитаме на изблиците на милост. Нека си спомним животни, които не са враждебни към човек, но с негово съгласие са изчезнали от Земята. Това е ставало преди, става и сега.
За някой това ще бъде „загуба, която никой не е забелязал“. Е и какво може да се направи? Не се примирявайте, тези неща все още зависят от нас. Побързай да кажеш не на унищожаването на видовете в природата, защото тази загуба е безвъзвратна.