Гипсираха стабилно крака й. Още в първия момент мислеше да ходи, за това си поръча бастун. Чичо й донесе прекрасен, чудесна изработка, но тя не можеше да го ползва. Наложи се да вземе патерици.
След като свалиха гипса имаше чувството, че с този крак никога не е ходила. Докато го раздвижваше, обикновено я придружаваше някой.
Беше започнала да изпитва панически страх, когато трябваше да пресича улицата. Възстановителния период бе минал.
Сега тя бе сама на тротоара, а трябваше да премине до отсрещния магазин. Беше забравила бастуна у дома, в последно време не усещаше много липсата му.
Някаква ледена тръпка премина по тялото й: „Ами ако сега кракът ми откаже по средата на улицата“? – помисли си уплашено тя.
Огледа се за помощ, но не видя познат. Изведнъж се засмя, удари се по главата и си каза: “ Бастуна ми е в главата..“ И с уверена крачка тръгна напред.
Колко бастуни или „предпазни крачки“ са ви спирали за да тръгнете напред?

В историята имаше малко щастливци. Те рядко се мяркаха из страниците й.
Историята се създаваше от хора с очи, възпалени от безсъние, минали покрай радостите на живота с празни ръце, като последни бедняци. Въодушевявало ги е някаква голяма цел, която повечето пъти остава непостигната докрай.
Какво ли ще направиш ако знаеш, че си от ония странни завоеватели, които след всяка своя значителна победа, вместо да се приближаваш към целта си, към големия успех,  непрекъснато и безнадеждно се отдалечаваш от нея?
Кой знае, може би откриваш върховно удоволствие в работата, която  постепенно те приближаваше до онова, което е осъзната или още неосъзната цел в живота ти.
Но вероятно ти прибягваш към самоограничението от страх да не изпусне главното, да не отклони очите си от най-важното. Като александрийските аскети, лакомници по природа и сластолюбиви, които бягат в пустинята, за да се спасяват от самите себе си,  за да се преборят със страстите си, които обикновено се появяваха в рогатите образи на дяволи изкусители.

Тези хора бяха се откъснали от корена си. Очите им шареха по света и се лакомяха за какво ли не. Всеки гледаше да надмине другия и се боеше да не бъде настигнат,  за това се отнасяше със съмнение към съседа си.
Техните деди и прадеди бяха селяни, едни пасяха добитък, други оряха земята и сееха зърно. Бяха привързани към земята си с невидими връзки. Очите им не шареха навсякъде и за това не се лакомяха за много неща.
А когато човек не се лакоми за много, той живее по-спокойно.  Не се трепе,  за да надмине някого и не умира от страх, че ще бъде надминат. Той се чуди и се радва, като научи, че съседът му е издоил от кравата си едно менче мляко в повече. Не се озлобява от това, нито се чувствува изигран, нито се замисля как да му напакости.

За унищожаването на цели страни не е нужно да се воюва. Трябва да се предизвика само страх от съседите им така, че да се изгради военната индустрия. Нужно е да се третира населението така, че да  изработват военните запаси. По този начин цялото население ще загине от икономически безрезултатния труд.
Планираните продукти, дрехи, машини и снаряди ще останат за надгробна могила и паметник на човечеството.
Усъвършенства се не само техниката за производство на материалния живот, но и техниката за управление на хората. Няма ли в последната да настъпи криза на свръхпроизводство, криза на историческа безизходица?
Затворите, лагерите, войните, развитието на материалната култура, чрез увеличаване на труда и ограбването на народните маси, всичко служи на една цел. Да се унищожи, да се ликвидира човешкият дух и да се направи човечеството покорно, податливо на робство.

– Довиждане, скъпа, и не забравяйте да прощавате да прощавате и пак да прощавате. Три пъти на ден преди хранене! Бъдете здрави! Следващият!
– Здравейте, докторе!
– От какво се оплаквате?
– Душата ме боли.
– Искате да кажете, че душата ви е наранена?
– Не знам. Може и така да е. Изобщо не я усещам. Чувствам се зле. Не мога да казвам „обичам те“.
– Доста разпространено заболяване. Разкажете ми с какво се храните.
– Супи, каши….плодове, месо, но не всеки ден. Обичам портокали, сладолед, шоколадови бонбони.
– Обичате? Та вие казвате „обичам“.
– Вие не ме разбрахте добре. На хората не мога да казвам „обичам те“.
– Ясно. Дишайте! Дълбоко дишайте! Но защо сте толкова напрегната?
– Не мога дълбоко да дишам. Дъхът ми спира.
– Така и ще запишем: Не позволява на себе си да диша с пълни гърди. Сега не дишайте. Не дишайте…Изглежда при вас е обичайно да не дишате?
– Защо? Аз си дишам.
– На външен вид така правите. Вие се боите да се откриете. Чувствата си криете вътре в себе си. Не им давате да се проявят.
– Неприлично е, човек да показва чувствата си. Аз ги потискам още в зародиша им.
– Това обяснява и вашия проблем с дишането. Натрупали сте в себе си зародиши. Гърдите ви са препълнени. За това не можете да дишате по-дълбоко. Да потискаш чувствата си…това е престъпление спрямо вас самите..
– А какво да правя с тях?
– Признайте, че те съществуват. Назовете ги и им разрешете да се проявят.
– С това ще се справя. Но сега въпросът не е за това. Аз не умея да казвам „обичам те“.
– Позволете ми да ви чукна с чукчето.
– Моля ви, недей те! Страх ме е!
– Стигнахме и до вашите страхове. От какво се страхувате?
– Не искам да ме боли. Страхувам се да не ме боли.
– От какво ви боли често?
– Когато греша, когато се изгоря, когато падна…. има много такива случаи.
– Стахувате ли се да обичате?
– Да, страхувам се. И какво има общо със всичко това?
– Любов има и тя е като пламенен полет. Нима не е така? Тя се състой от издигания и падания, неприятни заключения, сблъсъци….Любовта не може да бъде внимателна.
– Докторе, аз зная всичко това. Случвало ми се е.
– И сега се страхувате….
– Да страхувам се, че няма да ме разберат, ще ме отхвърлят, ще ме излъжат….
– За това сте скрили и чувствата си, за да се защитите от всички страни срещу болката.. за това ви е трудно да казвате „обичам“…..Вашата болест е излечима. Рецептата е проста. Научете да обичате себе си. Ако обичате себе си, няма да позволите на никого  да ви наранява.. Вие ще избирате само най-доброто, най-полезното за вас. Ще намирате безпогрешно това, което ще ви прави щастлива.
– Излиза, че аз не обичам себе си, така ли?
– Вече сте започнали. Иначе не бихте дошли при мен. Вие сте започнали да се грижите за себе си, а това е добър признак.
– А как да обичам себе си?
– Като начало обърнете внимание на своите желания, усещания…Факт е, че каквото и да ви попитам казвате: “ не зная“, „не усещам“. Ако вие така невнимателно се отнасяте към себе си, защо трябва другите да ви пазят?
– Какво да правя? Как да се науча да обичам себе си?
– Щадете се, хвалете се, поощрявайте се. От време на време се насърчавайте. Не се претоварвайте. Не правете това, което не ви харесва. Не позволявайте да ви нараняват. Не се обиждайте.
– Добре…ще пробвам да се обичам, да се щадя и няма да слушам гадни неща.
– Използвайте тази рецепта и скоро ще почуствате, колко много място се е освободило за любовта. Медицината си каза думата, сега е ваш ред.
– Почакайте, докторе, как ще се освободи …. ако там има толкова много неща?
– Да..Всякакви камъни,….зародиши….обиди, негодувания. Доста сте натрупали.
– Какво да правя?
– За това има една единствена рецепта. Да прощаваш и пак да прощаваш.Три пъти на ден преди ядене! Бъдете здрава! Следващия!