Кравите леко могат да погълнат пирони и тел, които попада от пасбищата или лошо очистени фуражи.
Обектите пътува в търбуха и след това влизат в ретикулума заедно с останалата част от фуража. В някои случаи, контракциите на ретикулум могат да прокара част от обект от стената на ретикулума  в перитонеалната кухина , където причинява тежко възпаление. В редки случаи, металния обект прониква в стената на цялия ретикулум и може да прободе сърцето. Това причинява перикардит.
За да се предотвратят такива случаи, много от земеделските стопани още в началото на живота на кравите поставят в храната им малък магнит. По традиция тези магнити са  алнико магнити. Имат дължина от 1 до 8 сантиметра и форма на изгладен прът. Днес са по-често съставени от няколко пръстеновидни феритни магнити, прикрепени към неръждаема стомана или пластмаса-ядро.
Магнитът се въвежда в кравата след гладуване от 18-24 часа. Това действа ефективно ако се прави преди животното да е навършило една година.
Магнитът попада в търбуха на стомаха и събира металите, без да се намесва в храносмилането на другата храна. Той остава там през целия живот на животното.

За момента в космоса можем да се отправим само по един начин – на борда на космически кораб, изстрелян от повърхността на Земята с помощта на ракета носител. Това е изклщчително скъпо и опасно, за това такова пътуване могат да предприемат здрави хора, преминали специална подготовка.
Алтернатива на космическия кораб и ракетите се явява космическия асансьор, направен от изключително издържливи въжета, свързващи повърхността на земята и специална космическа станция, намираща се на много висока хелиостационарна орбита.
Поради  отсъствие на технологии необходими за изграждането на космически асансьор, тези асансьори все още са обект на научната фантастика.
Въпреки това, благодарение на многочислените групи от учени по целия свят появата на тези технологии се очаква в близкото бъдеще и някои от компаниите вече планират строителство на космически асансьор.
Към тези компании се включва и японската строителна компания Obayashi, представители на която обявяват пред света плановете си да изгради функциониращ космически асансьор до 2050.
Според предварителния проект, космическият асансьор ще се издигне на височина от около 96 000км. На такова голямо разстояние и достатъчно ниска скорост на движение преместването на транспортни капсули в асансьора ще пътуват в едната посока около 7 дни. Но, като се има предвид факта, че този път ще се извършва в сравнително комфортна среда и ще бъде по-безопасно, отколкото в космически кораб, то от такова пътуването в космоса ще се възползват дори и обикновените хора.
От икономическа гледна точка, хора и доставка на товари с помощта на космически асансьор ще бъде много по-изгодно от традиционния метод за стартиране на ракети от повърхността на планетата.
В света все още липсват технологии, които ще направят възможно осъществяването на идеята за космически асансьор в реалност. И най-важната пречка за това е отсъствието на материали, от които да се направят необичайно дълги, леки и изключително здрави кабели, за да издържи натоварванията от движещи се превозни капсули на асансьора и собственото ни тегло.
Ние вече имаме някои нови материали, които са сто пъти по-здрави от стоманата с значително по-ниско специфично тегло. В момента налични технологии позволяват да се произвеждат въглеродни нанотръби с дължина до три сантиметра. От този материал, за съжаление, не е възможно да се направят въжета с голяма дължина. Но поне се надяваме, че скоро ще се появи технология, с която ще бъде възможно да се получат нанотръба или нещо подобно с неограничена дължина, което ще  позволи да се реализират планове на учените.

Дизайнери дали втори живот на отписани кедрови трупи, превръщайки ги фигури напомнящи призми от кристали.
Авторите предлагат тази колекция от асиметрични предмети като украса в дома или градината.
В тази колекция няма нито един повтарящ се модел. Всички „скъпоценни камъни“ са правени на ръка, допълнени от различни текстури и са идеален пример за функционално изкуство.
Съхраняваните уникални дървени фигури, някогашни трупи, с подчертаните си предимства и недостатъци, заради които са били и бракувани, са един вид намек за историята в Евангелието за крайъгълният камък, който бил отхвърлен, а след това станал глава на ъгъла.
Тези уникални материали с черен гранит, месинг, мрамор и стомана, контрастно добавят необичаен елемент подходящ за комплекти креативни дизайнерски пейки.

Един ковач разказваше:
– Когато закалявам стоманата, първо я поставям в огъня, а след това я прекарвам под чука, накрая я заливам със студена вода. Едва тогава мога да кажа дали е годна. Може ли да се закали и да се разбие на парчета за обработка. Ако стоманата не се поддава на обработка, аз я изхвърлям в задния двор и я използвам за други по- маловажни цели.
Така е и в нашият християнски живот. Ние всички преминаваме през училището на Божествената обработка, училището на изпитанията и скърбите.
Скърбите са Божият вятър, който ни приближава към Бога. Вятърът се носи над морета, но когато срещне клони или нежните струни на еолийска арфа, чуваме песни изпълнени с красота и сила. Така и нашето сърце в дни на скръб и тъга придобива своя певчески глас.
Погледнете какво прави лекарят с болния. Дава му горчива хапове, а понякога реже и изгаря поразеното място. Той му причинява болка, но без нея не може да се излекува раната.
Така и Бог е лекар на нашите души. Виждайки нашите гниещи духовни рани, прилага подобаващо лечение. Той изгаря несгодите, реже случайно появилите се скърби и пои мъката с плач. Това прави не, за да ни погуби, но да ни изцели. Не да ни убие, а да ни съживи и възстанови.
Скърбите се явяват благословен очистителен огън. Когато ни шлифова, Бог използва остри инструменти, които ни причиняват болка. Но резултата си заслужава да я изтърпим.

Терминът е предложен през 1989 г. от френския учен Роджър Брюне за обозначаване на най-развития икономически район в Европа.
Брюне разделил Европа на активни и пасивни райони. Нарекъл индустриално развитата част на Европа „Boom Banana“ – „преуспяващ, процъфтяващ банан“. Синият цвят в заглавието показва цвета на знамето на обединена Европа.
“ Синият банан “ е определена територията на Централна Европа с изключително икономическо значение, превишаваща американските Босваш, Чипитс, Сансан или азиатските крайбрежни мегаполиси в Китай и Япония. Това е най-гъсто населената част на Европа, около 110 милиона души. „Синият банан“ се е формирал в естествените условия на пазарната икономика, а не от работата на някой орган.
Северният край на „Синият банан“ покрива старите центрове за добиване на стомана и въглища около Манчестър и Бирмингам. По-нататък минава през Великобритания и Лондонската агломерация. Своя завой „бананът“ прави като минава през северната част на Белгия, южната част на Нидерландия, Рандштад, Рурския регион, а също Дюселдорф и агломерацията на Кьолн-Бон.
По-нататък заедно с река Рейн включва Франкфурт на Майн и Рейнско-Майския регион, след това през метрополитенските ареали Рейн-Негър и Щутгарт се отправя през Швейцария и отива на северо-запад в Италия, в градовете Торино, Милано и Генуа.
При разработването на тази идея е предложен модел на така наречения „златен банан“. „Златният банан“ се образува от „Синият банан“  с крайбрежието на Средиземно море (с градовете Ница, Марсилия, Монпелие и Барселона) до Валенсия, Испания.