Един млад поет поискал да прочете свои стихове на известният писател Бернард Шоу, за да чуе мнението му за тях. Той едва прочел няколко стиха, когато Шоу казал:
– Извинете, господине, ще отворя прозореца.
– Защо искате да го отворите? Вие искате и другите да слушат моите вдъхновени слова? – попитал изненадан поетът.
– А, не, – казал Шоу, – как да ви кажа, когато лягам да спя, обикновено отварям прозореца.
Като чул тези думи, поетът си взел „вдъхновените слова“, извинил се и си тръгнал. За него това била красноречива ясна оценка.
Това е един добър урок за много проповедници. Може думите ви да изглеждат много вдъхновени, но ако забележите, че на слушателите им се доспива или изобщо не слушат, то по-добре бързо завършвайте и си седнете на мястото.
Човек изпълнен със свои мисли, но може да бъде Божий съд. Проповедникът може да говори красноречиво, но ако сърцето и устата му не са докоснати от помазанието на Святия Дух, думите му няма да достигнат до сърцата на хората. Без съдействието на Божия Дух най-добрият проповедник е като барабан, който издава звук, но вътре е пуст.
Не се старайте вашите изказвания да са изящни, а да бъдат разбрани и да запалват душите на слушателите. Само така ще можете да пленявате и привличате хорските сърца. Демостен казва: „Който иска да води другите, сам трябва да напредва“. Този, който иска да запали слушателите си с идеите си, сам трябва да гори от тях.
Проповедникът трябва да бъде силен не само в слово, но и на дело. Личният пример е винаги по-силен от самата проповед.

Днес е рожденият й ден, а приятелят й е изпратил само SMS  със стих. Ядосана тя му написа: „Това ли е всичко“? Последва отговор: „Не, прегръщам те нежно, целувам те и много те обичам“.
Недоволна от реакцията му тя седна на дивана и се замисли. „От една страна той е великолепен мъж. Винаги подава ръка за помощ и ме насърчава във всяка ситуация. Той е толкова добър, а не разбира, че просто трябва в случая да има подарък“.
Разбирайки, че трябва да промени нещо, отива при най-добрата си приятелка за съвет. Изслушвайки тя я попита:
– Добре, а какво искаш от него като подарък?
– Бих искала да ми купи бижута……
– А това толкова ли е важно за теб?
– Така аз се чувствам скъпоценна за него и разбирам, че той мисли за мен. Нали иска да ме зарадва и за това не пести средства. А сега имам усещането, че той е уверен, че такъв жест към мен не е нужен.
– Тогава му кажи. Аз си харесах този пръстен. Мога сама да си го купя, но ми се иска, когато погледна ръката си, винаги да си мисля за теб…..Нека този пръстен бъде подарък за моя Рожден ден. И каква е разликата, че не е тази седмица. Спомена ще остане завинаги.
– Но аз не искам да го моля….
– Не е нужно. Просто кажи: „Аз мога да си го купя сама, но би ми било приятно, ако ти ми го подариш“.
– Той ще ми го купи, а после ще се отдръпне от мен, мислейки, че го използвам.
– Той не те разбира, защото ти мълчиш и не казваш какво точно желаеш и очакваш от него. Сподели терзанията си и той ще те разбере.