Архив за етикет: стена

От къде са….

Баща и син се разхождат край Кремъл в Москва. Синът внимателно оглежда Кремълските стени и пита баща си:

– Татко, защо са нужни тези високи стени?

– За да не могат да ги прескачат гадовете……

На детето не му стана много ясно обяснението на бащата, за това попита:

– А откъде са тези гадове? От вътре или от вън?

Течност, която се привлича от магнит

Материали от такъв вид ни напомнят, че сме в 21 век.

Отблъскваща течност или субстанция абсорбираща невероятно количество вода, не е магия, а просто наука.

„Магнитната“ течност е невероятно изобретение.

Тази течност притежава някои свойства на твърдите материали. Под действието на магнит тя може да се вдигне във въздуха, образуваща форма напомняща на таралеж.

Тази течност може да пълзи по стената.

Като цяло тя се държи като жива.

Разузнавачът

Казваше се Петър. По време на бойните действия в Афганистан служеше в разузнаването. Занимаваше се с намиране на отредите на моджахедите.

Всичко изглеждаше банално просто. Той заставаше пред стената, на която бе окачена картата на Афганистан и започваше внимателно да се вглежда в нея. След известно време съобщаваше:

– На този и този участък по това и това време ще се опитат да се врежат. Числеността на отряда им е толкова….

Какво правеше този човек? В какво се състоеше неговият разузнавачески метод?

Петър усилено се взираше  в картата, докато очите му се насълзят….. Изведнъж картата оживява. Отделните участъци от нея започват да плува, смесват се.

На фона са нарисувани пустини и планински релеф. Появяват се прозрачни линии. Те пулсират, движат се.

Той осъзнава, че там има натрупване на вражески войски. Вижда накъде са се насочили.

Някакво необяснимо усещане му подсказва техния брой и с какво са въоръжени.

Изведнъж мозъкът му се пренасочва и той вижда своето подразделение и веднага разбира могат ли да устоят на готвещата се атака.

В Япония е разработена нова защита от цунами

Японската компания Hitachi Zosen съвместно със специалисти от университета в Киото е разработила нова система от заграждения срещу цунами, която автоматично реагира на удъра на вълната и задържа разпространението на водния поток.

Загражденията се правят в приземните части на здания, които са особено уязвими от наводнение.

Обикновенно металалните стени лежат на повърхността на земята. Когато вълните започват да прииждат, те заемат вертикално положение под техния натиск.

Височината на ограждението е само един метър, но това е достатъчно, за да се преустанови настъпването на цунами и дава възможност на хората да се евакуират.

Предимството на системата е, че тя е механична и не се нуждае от външен източник на енергия. В много градове на Япония вече действат аналогични ограждения.

При мощното земетресение през март 2011 г., след което се появило цунами, са били разрушени тогавашните защитни стени и било изключено захранването към тях.

Изследванията показват, че тези, които са успели да се евакуират за 21 минута от района са се спасили. Имено новите метални ограждения спомагат за увеличаване срока на евакуация.

Необикновено желание

В навечерието на Нова година учителката помоли третокласниците да напишат какво биха искали Дядо Мраз да им подари. Когато учителката се прибра в къщи, седна да провери писмените работи на децата. Една от тях много я разстрои. Тя няколко пъти прочете писмото. Не не търсеше грешки. Сега за нея те нямаха никакво значение. В стаята влезе мъжът й.
– Какво се е случило, скъпа, та си така разтревожена?
– Ето, прочети, моля – и тя подаде на съпруга си тетрадката.
„Дядо Мраз, не искам много от теб. Миля те да ме превърнеш в телевизор. Много ми се иска родителите ми да се събират вечер пред мен и да ме слушат без да ме прекъсват. Когато татко се върне от работа, да ме попита какво ново е станало в живота. А на мама, когато й е тъжно, да идва при мен. Искам да ми се радват, както на новия телевизор, който заема цяла стена у дома. Е, мога да се поотместя, за да има място и за една малка елхичка. Искам известно време да поживея като телевизор.“
– Бедното дете….нима има такива родители? – възмути се мъжът на учителката.
Жената вдигнала глава ипогледна мъжа си с очи пълни със сълзи:
– Скъпи, това е написал нашия син….