Това е най-старата църква в Сингапур. Тя с право се счита за основен шедьовър на колониалния архитект Джордж Коулман.

Завладяващата снежнобяла сграда е посветена на Свети Георги, мисионер обърнал арменците към християнството.

Храмът е построен изцяло със средства, дарени от арменската общност в Сингапур.

Това е първата сграда в мегаполиса, я която е пусната електрическа светлина.

А сега се явява неотменима част на града държава.

Този град е бил замислен като съвременно и модернизирано селище.

Първоначално Сан Жи е строен във футуристичен стил, като луксозен курорт за богати хора.

Поради многобройните нещастни случаи станали на строителните площадки, изграждането на града е спряно.

Недостига на средства и липсата на желание да се продължи по-нататък довели до това, че градът станал дългостроящ се. С времето строежът бил изоставен.

В околните области се носят слухове, че градът се посещава от призраците на хора, които загинали по време на строителството. Правителството предпочело бързо да преобрази самият проект и съобщенията за него, така че гражданите да забравят за провала.

Провала си е провал. Но любителите на „апокалиптически“ места посещават Тайван и се вмъкват с фотоапарати в града на призраците.

Правилната реакция спрямо неочаквания провал е признание, че тук е скрита важна истина. Бог е нарушил естествения порядък на нещата, за да ни покаже че сме зависими от него.
Това е едно от средствата, помагащи да се укрепи „имунитета“. Ако чудесата не могат да опровергаят естествения порядък на нещата, този порадък се руши.
По този начин Творецът подържа външния механизъм на природните явления, показвайки на човека резултатите от неговите усилия. А след това руши създаденият ред, за да разкрие неговата празнота.
Тези, за които е предназначен този важен урок, го изпитват на гърба си, усещат как натежалите проблеми се впиват в плътта им. На тях не им трябват големи усилия, за да разкрият Божията намеса или да нарушат естествения ход на събитията.
Единственото нещо, което трябва да се види е реалността, такава каквато е и да се осъзнае от кого е помощта.

През 1940 г. англичаните се опасявали от евентуално нахлуване на германците, които ги превъзхождали по брои на танкове. За това трябвало да се измислят всички възможни средства за противопоставяне им.

В една от инструкциите за унищожаване на танкове се предписвало използването на чук или брадва.

Бойците трябвало да изберат някаква височина. Например, дърво или втория етаж на сграда и от там да запалят вражеската машина. След това да скочат на нея и да започнат да удрят по корпуса й с чук или брадва.

Когато се подаде от люка изненадана немска глава, трябвало бързо да се хвърли граната вътре в танка.

Ерик Йохансон е признат майстор на фотографията и фотошопа.

Използва всички възможни средства, за да направи от една фотография нещо потресаващо.

Нищо чудно, че е най-търсеният и високо платен сред фотографите в родината си.