Колкото и страно да ви звучи, но тази фотография е от Марс.
Ние всички сме склонни да смятаме планетата Марс е мъртва, където всяка вълнуваща геологическа активност е станала преди милиарди години.
Но информацията от спътника на НАСА Mars Reconnaissance Orbite ни показва, че Марс е все още много динамична планета. Тя има постоянна ледена броня на Северния полюс. Този полюс е обграден от пясъчни дюни, които   се виждат. Тези дюни са формирани от малки части базалт, тъмна вулканична скала, подобна на скалите, намерени в околностите на вулканите в Хавай.
През есента и зимата температурата пада толкова ниско, че 30% от въглероден диоксид в атмосферата замръзва, и почвата се покрива с един ослепителен слой на сезонен лед от въглероден двуокис или „сух лед“, с дебелина 30-60 см.
Когато се разглеждат снимките, направени през различни периоди, то през пролетта може да се види, как под действието на слънцето твърдия въглероден диоксид се превръща в газ.
Газът излизат из-под ледената коруба и изнася на повърхността тъмен песъчлив прах, които може да се забележи по стръмните склонове на дюните.
Можем да видим необятно пространство от дюни. В началото при забавяне на кадрите може да се види, че всичко е покрито със сезонен сух лед с приблизително еднакъв цвят. Тъмните линии и петна в пясъка са дюните. Малкото петно на билото на пясъка ни разкрива ледена пукнатина. Пясъкът се премества, от излизащия газ на повърхностния слой лед, ниско в пукнатината.
С течение на времето пукнатината се разширява, а излизащия газ се кондензира в мраз в неопосредствена близост до ярките свежи райони. Сега можем да видим как пясъка от билото се спуска по стръмните склонове. Свирепият вятър вдига пясъка и се образува пясъчна буря между дюните. И така тъмните пясъчни дюни се освобождават от сезонния лед.
Нека да започнем с пясъчните дюни, покрити с лед, в началото на пролетта. В някои области, фуги и пукнатини в леда позволяват на газа да изхвърли на повърхността пясък и прах. Газът от сух лед  дестабилизира склоновете и възстановява дюните.
Това става всяка пролет върху огромното пространство от дюни в марсианските полярни райони.
Такива събитие, естествено не могат да станат на Земята. Марс може да прилича на Земята, но в някои отношения това е съвсем друга планета, различна от нашата.

В 522 микрорайон на Харков по план трябвало да построят жилищните блокове така, че от въздуха да се вижда надпис: „СССР“.
Въпреки това, след изграждането на трите букви С и вертикалната линия на буквата Р, в плана се внесли изменения.
В резултат от това, тези жилища се виждат от спътник, като числото 666.

Виждайки Сатурн с неясни придатъци през телескопа, Галилей решил, че е открил спътници на Сатурн.
По това време съществувала мода откритията да се публикуват шифровани, а когато се потвърдели, се представяла разшифровката на поместеното съобщение и по този начин се потвърждавало първенството на откривателя.
Галилей публикувал анаграма:
«Smaismrmielmepoetaleumibuvnenugttaviras».
По-късно това съобщение той разшифровал на латински:
«Altissimum planetam tergeminum observavi» или „Най-голямата планета я наблюдавах тройна“.
След време се изяснило, че тези „спътници“ са пръстени на Сатурн.
Друг астроном Кеплер се опитал да разшифрова анаграмата и получил следното:
«Salve, umbistineum geminatum Martia proles» или „Привет на двойните близнаци на Марс“.
Кеплер е предположил, че Галилей е открил два спътника на Марс. Разшифроването не било вярно, но хипотезата се оказала вярна и тя била потвърдена 250 години по-късно.

Ако сте пропуснали да я видите на 31 юли и 1 август тази година, можете отново да я видите след три години на 31 юли 2015 г.
Естественият спътник на Земата в този период си сменя окраската. Това се случва  на всеки 2,66 години.
Луният месец трае 29,5 дни, време необходимо един път да обиколи Земята, Така луната преминава през различни фази: новолуние и пълнолуние….
Ние виждаме Луната благодарение на слънчевата светлина, която се отразява върху повърхността й. При пълнолуние слънчевите лъчи цялостно осветяват лицевата част на Луната.
Обикновено пълнолуние се наблюдава един път в месеца, но тъй като някой земни месеци са по 30 или 31 дни, това явление може да се наблюдава два пъти.
Терминът синя Луна се използва като синоним на рядко събитие.
През 1883 г. при изригването на вулкана Кракатау са се отделили големи количества пепел високо в атмосферата. Някои облаци са съдържали частици, които са разсейвали червената светлина и позволявали на други цветове да минат през тях.
Белите лъчи на Луната, които минавали през тези облаци от пепел ставали сини, а понякога и зелени.

Този обект се намира близо до казанския град Лисаковск и напомня на главния символ на сатанистите. Диаметърът на обърнатия пентаграм е 400 метра.
Местните жители твърдят, че това просто е парк, на който през 70-те години на миналото столетие му е придадена формата на  съветска петолъчка.
В Уикипедия се споменава като „незавършен пионерски лагер“, чийто очертания при наблюдения от спътник приличат на обърнат пентаграм.