Настрадин продавал пирожки. При него дошли двама мъже и изяли доста много пирожки. След това започнали да се препират.
– Аз ще платя! – казал единият.
– Не, аз! – не отстъпвал вторият.
Спорът се разгорял още повече.
– За нищо на света няма да ти дам да платиш! – възкликнал единият.
– Аз пък не бих допуснал ти да платиш, – отговорил другият.
– Аз пък няма да ви взема парите, – извикал Настрадин, увлечен от ентусиазма на спорещите.
Някои смятат, че свободата, която желаят ще дойде наготово отвън. Убедени са, че ако можеха да плащат по-малки данъци, имат само един съсед, който да не ги безпокои или ги управлява човек, на когото биха се доверили, света ще се промени и те ще бъдат щастливи. Но те жестоко се заблуждават.
Истинското освобождение винаги идва от вътре. Външната промяна е второстепенна, защото е лишена от главното.
Човек мечтае за това, което не притежава, гневи се, когато го победят и се въвличат в спорове, които понякога опират до ножа.
Все повече се убеждавам, че няма щастие без вътрешна свобода. Без вътрешно освобождение, външното се свежда до думи, които водят до измамни надежди и огромно желание да притежаваме….., което никога няма да бъде задоволено.
И така преследвайки щастието със същия успех, с който можем да уловим вятъра, присъстваме бавно в живота си, докато той свърши и накрая се оказва, че се е превърнал в шепа пепел.
Много често възникват спорове, когато стане въпрос за разделението на християните на католици, православни и протестанти. Скоро имах възможност да разговарям с млад мъж относно това. Той каза:
– Дори и на ум не ми е идвало да се отрека от вероизповеданието си. Всички клонове на християнството си имат своето значение и място. Важното е вярата, а не начина, по който я изповядваш.
В случая не ставаше въпрос за ритуали и традиции, а нещо, което истински отличава човека от другите – вярата в Бога.
– Бог би бил много дребнав, – продължи моя събеседник, – ако даде предпочитанията си на едните пред другите заради начина, по който се кръстят или причестяват. Оскърбяваме Бога ако мислим, че е неспособен да обгърне с любовта си, всички, които вярват в него, независимо на кое вероизповедание принадлежат.
Повод и причина за разделение между хората винаги може да се намери, но това води до спорове, омраза и дори убийства.
Шаляпин тихичко се оттеглил в другата стая.
Изведнъж вратата се разтворила. Шаляпин стоял мъртвешки бледен на прага, косуте му били разрошени, очите му били пълни с ужас. С треперещ глас казал:
– Пожар!
Дигнала се страшна паника, хората закрещели….
Изведнъж Шаляпин се разсмял:
– Сега навярно сте разбрали какво е изкуство?
Разбира се, не е имало никакъв пожар…
Магаре се е оказало в центъра на съдебен спор между търговеца на масла Джон Кантрел и адвоката Григори Шамун. Спорът избухна заради хамбара, който Шамун решил да построи в задния двор на къщата си.
Според думите на Кантрел Шамун преместил магарето си Бъди с магарицата в новопостроения хамбар.
Ищецът заявил, че магарето било много шумно и произвеждало голяма купчина тор, от която се носела неприятна миризма. Шамун възразил, че Бъди и малката магаричка Люси се хранят от бутилка.
Било решено магарето да се яви като свидетел в съда. Бъди влязъл в съдебната зала, отишъл към мястото на свидетелите и спокойно погледнал към съда. То се държало спокойно и съвсем не било агресивно, както твърдял ищеца.
В резултат на това страните се споразумели, Шамун да купи част от участъка на Кантрел в замяна на оттеглянето на иска.