Обикновено гъбите се разпространяват чрез спори в пасивен режим, те се разпространяват чрез движението на въздуха.

Освен това при пълно безветрие гъбите сами могат да променят времето. При наблюдение с високоскоростна камера и последвалото математическо моделиране показали, че гъбите отделят водна пара, която за сметка на охладения въздух създава конвекционни потоци.

Такъв вятър е способен да повдигне спорите и да ги премести на известно разстояние.

При неблагоприятни условия, бактериите образуват защитни ендоспори, които им помагат да преживеят през дългия неблагоприятен период за тях.

Когато условията в средата се подобрят, спорите покълнват и се връщат в състояние на вегетативни клетки. Преди се е смятало, че така оцеляват бактерии само от  вида B. cereus.

Микробиолозите от Виенския ветеринарен университет първи доказали, че бактериите от вида B. сereus могат да образуват малки колонии. Бактерии правят това в отговор на антибиотици от групата на аминогликозидите. Тези колонии растат по-бавно от оригиналните форми на бактериите. Те имат променен метаболизъм и са устойчиви на антибиотици.

Откритието на учените за защитния механизъм на бактериите е много важен за медицинската практика. Традиционните диагностични методи се основават на откриването на метаболитните характеристики на В. сereus.

Въпреки това, този метод не е подходящ за откриване на малки колонии, тъй като те имат различен тип на метаболизма. Това може да доведе до неправилна диагноза и лечение.

Авторите смятат, че единственият начин да се диагностицира B. сereus е молекулярния анализ.

Колкото и да е странно, някои дейности на хората могат да се наблюдават и при животните. Не става въпрос за конкретни действия свързани с хранене, размножаване и други, а за съвсем не типични такива.
Ако мравките забележат, че някои от тях са заразени със спори от гъби паразити, те не ги изолират, а ваксинират всички маравки от мравуняка.
Как става това? Разбира се, не със спринцовка.
Заразената мравка предава на здравите малко количество от спорите, които са недостатъчни за цялостно заразяване, но стимулират имуната система.

Биолозите са открили, че гъбите създават около себе си въздушни течения, които помагат за разпространение на спорите им. Ето защо, гъбите са в състояние да се разселят дори и в тихо време.
Смята се, че разпространението на гъбични спори е само пасивен процес, в който гъбата разчита единствено на външната среда. Изследователите показват, че това не е така. Учените са ги снимали с високоскоростна камера, а кадрите са анализирани чрез използване на математически алгоритми.
Оказа се, че гъбите създават около себе си въздушни потоци, изпарявайки влагата от повърхността си. Водната пара охлажда околното пространство, предизвиква падане на налягането и възниква лек вятър. Експериментите са показали, че при спокойно време, благодарение на този механизъм, спорите могат да бъдат подхванати от „гъбения вятър“ и издигнати на височина 1 сантиметра.
Изследователите смятат, че вятърът могат да създават всички гъби, които имат плодни тела, включително и тези видове, които паразитират върху растения и животни.

Подготвени са първите лабораторно тестове за образци на бетон с възстановяващи го бактерии.
Бактерии , по-точно техни спори, са пресовани в гранули, които вполследствие се прибавят в бетона. Гранулите се състоят предимно от калциев лактат, който след активирането на бактериите от водата, действа като хранителна среда за тях. Усвоявайки го, микроорганизмите изработват калцит и тези отпадъци от тяхната жизнедеятелност запълват образуващите се в бетона пукнатини. Така предотвратяват по-нататъшно разпространение на водата и корозията, без да се изгуби якостта на бетона.
Бактериите са особено ценни, защото избавят материала от микропукнатини с размер 0,2 мм. Те съхраняват своята жизненоспособност няколко десетилетия.
Ако новият материал се окаже 50% по-скъп, то стрителството на пътищата ще нарасне с 1-2 %, но това ще намали разходите за ремонт.