Не само смелост и сила могат да направят човека герой. Не по-малко важна е способността да се вземат бързи решения и да се действа.
В Ню Мексико шофьорът на училищен автобус по време на пътуването изведнъж получил припадък и загубил контрол над колата. За щастие, това забелязала на време майката на една от ученичките, очакваща автобуса заедно с дъщеря си на спирката.
Тя започнала да тича близо до автобуса и с жестове успяла да убеди едно от децата да отворят вратата.
След като влязла Ронда Карлсен се втурнала към шофьорското място, хванала кормилото и успяла да спре автобуса.
Нейната решителност е спасила не само децата, но и минувачи, които лесно са могли да попаднат под колелата на неуправляемия автобус.

Както всеки ден, едно и също. Той отново е в автобуса на път за в къщи. Кондукторката е весела и се шегува със всички. Реши и той да се пошегува с нея. Когато го наближи, той се надвеси над нея, тъй като тя бе много по-дребна от него и попита:
– Извинете, а билетите свежи ли са?
Последва моментална реякция. Жената се намръщи и каза:
– Утрешни са…
Добре, но въпреки всичко той реши да продължи:
– А ще имали отстъпка на купувача, ако купува наедро?
Отговорът направо го уби:
– На последна спирка изхвърляме всички….

История с автобусите на Google е станала  доста забавна. Компанията решила да наемат професионални охранители от частна компания, за да защити своите служители.
Двама охранители със слушалки наблюдавали качването на хората по автобусите от автобусните спирки.
Скоро се увеличили случаите, когато жителите на Сан Франциско блокирали автобусите, за да протестират срещу нахлуването на програмисти в родния си град. Веднъж протестиращите дори разбили прозорец на автобус. Персоналът закъснял за работа, имиджа на компанията пострадал.
Google потърсил нови пътища за излизане от тази ситуация. Наел катамаран с вместимост за 149 души, който превозвал работници от другата страна на залива, така че да не се дразнят гражданите по улиците.
Катамаранът не е подходящ за всички случаи, той не може да замести изцяло автобусите. Вероятно за това е трябвало да се наемат частни охранители.
Програмистите вече могат да седят на меките столове в автобуса и да работят с безплатен WiFi, без да се притесняват за своята собствена безопасност.

Вечерта беше много приятна. Гледа с децата „Мики Маус“, а след това ги заведе да пият чай в „Макдоналдс“. Знаеше, че не трябва да ги води там, но децата толкова много обичаха да си хапват картофки от малките картонени опаковки, че той не устоя на изкушението.
Когато се нахраниха той каза:
– Прибираме се веднага в къщи. Спирката е отсреща.
Докато чакаха да пресекат, пред тях спря автобус. Малката го погледна с очакване и каза:
– Нека да се качим, моля те, татко! Само да се повозим малко.
– Но той не е в нашата посока, Лили.
– Няма значение, нали сме във ваканция, можем да позакъснеем малко. Ще бъде толкова забавно, моля те!
Не устоя на молбите на детето и се качиха.
Светлината леко изтъняваше зад близкия хълм и се стопяваше в мрака, като последна надежда. Край тях започнаха да пробягват сгради с осветени витрини и примамващи илюзии.
– Татко, виж мама, – извика Лили. – Ето я пред хотела. С един човек е. Мамо, мамо, мамо в автобуса сме. А, че това е таткото на Мимето.
Викаха от автобуса, но майката не ги чу. Шумът от трафика заглуши гласовете им. Тя не ги и видя, защото в това време леко се надигна и целуна мъжа до нея.
Автобуса тръгна. И докато викаха и махаха, видяха как мъжът я прегърна през кръста и двамата влязоха в хотела.
Децата обзети от тревога погледнаха баща си. Той беше пребледнял. Дъщеря му се намести близо до него, пъхна ръката си в неговата и каза:
– Сигурно са имали някаква работа заедно, – гледаше го плахо, искайки да го успокои по някакъв начин.

Крайна спирка на микробусите. Денят беше тежък и изморителен. Навалица от хора, вечно мърморещи и недоволни пътници, непрекъснато проверяващи диспечери, къде точно се намират колите и защо закъсняват с графика…..
Шофьорите се почиваха успокоени, че и този работен ден е отминал.
Пристигна група от цигани, доста шумни както винаги. Един от тях се отправи към най-близкия от шофьорите и каза:
– Обзалагам се, че за 50 лева ще изям резервната ти гума.
Шофьорът се усмихва и очаквайки невиждано представление, насърчи циганина.
– Ти изглежда си голям ербап!
Циганинът взе резервната гума и започнал да я дъвче. Спектакълът привлече останалите шофьори, които се намираха на паркинга.
След 10 минути циганинът изплю гумата и каза:
– Добре, …… загубих, – като подаде на шофьора банкнота от 50 лева.
Шофьорите доволно се посмяха, но когато се върнаха в своите маршрутки, откриха, че им липсват портмонетата, пари от колите……., а с какво щяха да се отчетат днес, просто е за чудене…..
Е и такива неща се случват понякога!