Две млади момчета, докато се разхождаха, видяха скитаща се сама овца. Тя бе много натежала и едва се движеше.

– Навярно се е изгубила в храстите и са я отписали след дълго търсене, – предположи Младен.

– Това трябва да е било доста отдавна, – Кирил поклати глава натъжен.

Момчетата решиха да освободят животното от товара му.

Процесът на премахването на тежкото руно бе труден и мъчителен.

– Тази мръсна, сплъстена вълна пълна с бодили, тръни и всевъзможни боклуци, трудно се дава, – мърмореше Кирил.

През цялото това време овцата блееше и се налагаше на Младен да я успокоява.

След като животното се освободи от целия си ненужен товар, започна обилно да се храни. Краката му заякнаха и то бе доволно и благодарно на своите спасители.

– Виж каква красавица стана, – смееше се и пляскаше с ръце Кирил.

– Така сме и ние, – започна Младен с обичайните си мъдрувания. – Когато сме обременени физически, умствено и емоционално, Бог изпълнява спасителната Си мисия, която е планирал в деня, който ни е създал.

– Така е, – съгласи се Кирил. – Можем винаги да разчитаме на присъствието Му, когато извикаме към Него.

Горещината бе непоносима. Не бе нужно да погледне човек термометъра, за да разбере, че бе над 40 градуса.

Хората се крие под сенките. Всеки търсеше място, където можеше да се разхлади.

Дамян предложи на Стефан:

– Хайде да се разходим край реката. Там поне подухва лек вятър и жегата не се усеща толкова осезаемо.

– Не е лоша идеята ти, – веднага се съгласи Стефан.

И двамата се отправиха към реката.

Когато наближиха, Стефан извика:

– Виж – и протегна ръка към реката.

Там посред водата лежеше нещо. Двамата се взряха напрегнато.

– Това е труп на човек, – извика уплашено Дамян.

– Трябва веднага да се обадим в полицията, – Стефан веднага взе инициативата в свои ръце.

Той нервно започна да натиска бутоните на телефона си и след иззвъняването задавено произнесе:

– Труп …. в реката…..

След уточнения по телефона му обещаха, че ще изпратят спасителен екип.

Момчетата дълго не чакаха.

Пристигналите двама мъже бързо се качиха на гумена лодка и тръгнаха към предполагаемия труп.

Когато стигнаха до него, се оказа, че тук пясъкът е малко по-висок, но водата го заливаше и не се забелязваше от далече.

Единият от спасителите се опита да напипа пулса на лежащия във водата притворил очи мъж.

Изведнъж тялото се размърда и мъжът във водата отвори очи. Той изгледа изненадано двамата надвесили се над него и седна.

– Защо сте легнали тук? – попита еди от спасителите.

– Помислили са ви за труп, – прибави другия.

Мъжът вече почти разсънен каза леко усмихнат:

– Тук водата е по плитка. Беше ми горещо и легнах. После съм заспал.

– Вижте, – каза загрижено един от спасителите, – не е съвсем безопасно да се спи дори в най-плитката част на реката.

А другият добави:

– Потърсете по-приемлив начин да се разхлаждате.

В света има много разкошни плажове. Всички те обещават райски отдих, но там можем да бъдем застрашени от различни опасности, като акули, медузи, опасни течения и дори местните жители.

Един от плажовете, от които е по-добре да стоим настрана е Плайя Сиполите.

Ще се изненадате, когато разберете, че това е едно красиво място, наречено „плажа на мъртъвците“.

Причината за тава страшно име са огромните вълни и опасни течения, погубили не малко хора.

През последните години броят на произшествията е намалял драстично, защото там дежурят голям екип от висококвалифицирани спасители.

Ужасно земетресение разтърси земята. То разруши италианския град Пескара дел Тронто. Той се намира на 150 километра от Рим.

Спасители и пожарникари се бореха ден и нощ, за да извадят хората, погребани живи под развалините.
Там под руините откриха четиригодишно момиченце, която по чудо бе оцеляло.

Когато успяха да извадят детето напълно, те замряха.

– Ето защо е останало живо, – каза потресен от гледката един от мъжете.

– Какво геройство, – промълви друг до него, – сестра му го е защитила с тялото си.

– О, това е Джулия, тя много обичаше малката си сестра. Навярно, когато къщата е започнала да пука и стените да се срутват, тя е прегърнала малката и я е прикрила с тялото си, – предположи един от спасителите, който познаваше цялото им семейство.

– Да, тя е поела цялата тежест на удара, – с насълзени очи каза една жена. – Вижте, малката се е изплашила много, но поне е останала жива.

Постъпката на Джулия бе поразила всички, узнали случилото се.

Погребаха я като героиня с много цветя, сладки и писма.

Един от мъжете, който бе помагал при изваждането на двете сестри бе написал на вече мъртвата Джулия:

„Здравей, Джулия!

Помагах да те извадят от развалините. Прости ни, че дойдохме толкова късно, ти вече не дишаше. Бих искал да знаеш, че направихме всичко възможно да те спасим.

Сега, когато се върна в къщи ще знам, че от небето ни гледа ангел. През нощта ти ще бъдеш за нас като сияеща звезда на там горе.

Сбогом, Джулия. Съжалявам, че не можахме да се срещнем. Обичаме те“.

В селището Есаулскин в Сасновския район, обикновения котарак Василий е станал герой на деня.

В апартамент на първия етаж изпълзяла змия. Когато стопанинът на дома я видял веднага повикал хора, които се занимават опазването на животните и околната среда.

Помощ от тях не получил, защото преди да дойдат спасителите, котаракът се бил със змията и Василий ѝ откъснал главата.

Когато спасителите дошли, те огледали внимателно дома, но други влечуги не намерили.

Домакинът е предположил, че змията е проникнала през дупка от старата отоплителна система.

Трябва да отбележим, че котаракът при борбата със змията не е пострадал.