Един християнин закъснявал за богослужение. Изведнъж чул, че го настига каруца теглена от буен кон. Изведнъж впряга спря до него. Християнина помислил, че са спрели за него и благодарил.
– Няма за какво да благодариш, – казал непознатия. – Аз не спрях заради теб конете, но тъй вече като е станало, качвай се.
Християнина седнал и започнал да разговаря с новия си познайник. От дума на дума стигнали до Божието слово и Господа.
По време на разговора непознатият, който се казвал Васко, признал:
– Ти си прав. Много грехове съм извършил в живота си и те непрекъснато ме подтискат. Време е да се погрижа за душата си.
Християнина предложил:
– Хайде да се помолим. Кажи на Господа да ти прости греховете и приеми Неговото спасение.
След молитвата Васко казал:
– Сега разбирам, защо коня ми сам спря. Това е, за да се покая и да приема Исус Христос в своето сърце.
Какво е това? Случайна среща? Не, тук е действала Божията любов и милосърдие. Християнин закъснява за служба. Кон сам спира на пътя. И всичко това, за да се състои тази среща и да се проведе нужния разговор, който да доведе до спасението на един човек.

Един християнин се прибирал една вечер у дома си. Спрял го един минувач и го помолил да стане свидетел на умиращ, за оформяне на завещание от нотариус. Християнина се съгласил.
След приключване на всички формалности, той решил да се възползва от възможността да приготви умиращия за предстоящата му среща с Господа.
– Скъпи приятелю, – обърнал се той към тежко болния, – вие направихте всичко за наследниците си на земята, но уверен ли сте, че сте готов да се представите пред Бога?
Умиращият бил изненадан. Той не бил готов за прехода към вечността.
Тогава християнина кратко и точно му изложил необходимостта и как да се спаси чрез Христос. Болният разбрал, че е грешник, покаял се за миналия си живот, приел Исус Христос за свой Спасител и възложил на Него своята надежда.
– Сърцето ми е изпълнено с радост, аз съм спасен и благодаря на Бога, че изпрати своя ангел съветник, за да ми помогне за това, – казал умиращия на християнина, когато се прощавал с него.
Не спасеният човек върви по лъжлив път, път който води към смърт. Хората зависят от Бога и не могат да избягат от Него. Признаването на Исус Христос за Господ ги спасява от зависимостта на греха. Без спасението, което се дава чрез Исус Христос, човек е осъден вечно.

Животът му свърши и той се яви на съд пред Бог и Той го попита:

– Какво те прави достоен за вечен живот с мен?

Човекът самодоволно започна да изброява:

– Ходих редовно на църква, помагах на сираците и вдовиците, давах си редовно десятъка, довел съм много хора до спасението, целия си живот съм следвал теб….

Бог отсъди:

– Не си достоен.

След него друг се представи пред Божието съдилище. И на него беше зададен същия въпрос. Човекът се смути и кротко каза:

– Няма какво да Ти покажа, което да е достойно, за да ме оправдаеш. Само мога да кажа, че Твоя Син умря за мен на кръста, отхвърлен с отхвърлянето, което беше за мен и грешен с моя грях само, за да мога аз да бъде приет от Теб с приемането предназначено за Него и да бъда отсъден за праведен с Неговата праведност. Твоя син замени своето положение в Теб с моето и аз приех тази замяна. Това е всичко.

Тогава Бог отсъди:

– Добре извършено! Влез в почивката на Господаря си, синко!

Боб Лич карал лекия си автомобил по малконатоварен път, край който нямало никакви градове и селища.
Когато температурата достигнала 50 градуса, колата на Лич попаднала в една цепнатина на пътя и била изхвърлена на мек пясък. Той бързо спрял. За първи път му се случвало, откакто пътешества в пустинята, да остане без вода.
Опитите да откопае колата спомогнали колелата още по дълбоко да затънат в пясъка. Лич знаел, че ако тръгне пеша, неговите шансове за спасение са нулеви.
Единственото спасение било да остане в колата и да чака някой случайно да мине от тук. Той прекарал там около два часа.
Изведнъж се появили трима човека, приличащи на бедуини. Лич не забелязал от къде са дошли, въпреки че се оглеждал постоянно наоколо. Те били облечени като пастири.
Поздравили се на арабски. Подали му кози мях пълен с вода. Това била най-хубавата вода, която бил пил някога. Помогнали му да извади колата, като я побутвали, докато Лич давал на заден ход. Изведнъж усетил твърдата основа на пътя.
Благодарил им и седнал в колата. Докато правел маневрата и излизал на асфалта искал да им махне за последно, но там нямало никой.
Наоколо месността била равна и се простирала на цели мили напред, но никаква жива душа не се виждала.
Лич си казал:
– Не ги видях кога дойдоха, нито кога си отидоха. Това са били Божии ангели изпратени да ми помогнат.

Бог присъства навсякъде и преизобилства над всичко. Той е невидим, неосезаем. Той е онова, което не се възприема със разума. Не може да бъде ограничен и не е подвластен на времето.

Той е дух, свръх земен, свята тайна. Ето защо за богопознанието няма предели.

До спасението ни води не изследването – що е Бог, а изповедта, че Той съществува.