В стаята е тихо и светло. Луната се огледа в прозореца. На улицата е спокойно и пада бял, пухкав сняг. На малкото момиченце съвсем не му се спи. То тихо се промъкна между спящите и почти безшумно се вмъкна в гостната. Спря се замаяно пред блестящата в лунна светлина елха. Сърцето му се изпълни с толкова много радост, че бе готово да полети из стаята.

Внезапно долови шум. Ясно различи тихи стъпки, приближаващи гостната. Бързо се скри зад щората.

Любопитството надделя над страха и то бавно подаде глава от укритието си. Майка ѝ дойде и започна да подрежда пъстри пакети под елхата, навярно съдържащи подаръци. От изненада детето едва не извика. Но не можа да издаде звук, защото сълзи задавиха гърлото му. Изтича до леглото и се зарови във завивките си.

„Защо Дядо Мраз не е дошъл? Какво сме сбъркали, та той не е пожелал да дойде“?

Момичето заспа неусетно, но не спа дълго. Майка ѝ влезе в стаята и включи лампата.

– Ах, вие сънливци! Спите, а Дядо Мраз е дошъл и ви е оставил подаръците под елхата. Елате да видите, какво ви е донесъл.

Братът и сестрата с радостни възгласи хукнаха към елхата, а момичето седна на края на кревата и погледна майка си. Жената се изплаши, като видя подпухналите детски очи…

Детето отвори подаръка си с пълно безразличие, но когато видя какво има вътре, ахна. Прекрасна кукла с бяла рокля, нейната голяма мечта. Тя дълго бе съзерцавала тази кукла на витрината на магазина и си бе помечтала да стане нейна.

– Ти си ми я купила? Нали? – момичето закрещя срещу майка си. – Лъжкиня! Видях те как слагаше подаръците под елхата.

Майка ѝ замълча и само поклати глава.

На сутринта в училището момичето с недоверие задебна Дядо Мраз. Тя видя как от време на време той пооправя брадата си, а накрая в него позна един от учителите в тяхното училище. Нещастна, тя избяга от празничната зала. В къщи дотича объркана. По-голямата ѝ сестра се скара:

– Няма Дядо Мраз. Това са глупости.

Но момичето не ѝ повярва: „Той съществува, просто не е успял да дойде“.

Излезе на улицата, седна зад лавката на двора и се разплака.

Изведнъж някой леко я докосна по ръката. Тя повдигна лице. Пред нея стоеше мъж с добри и ласкави очи. Детето между хлипанията успя да каже:

– Дядо Мраз..той не дойде…

– Почакай, разкажи ми подред… какво стана?

Мъжът внимателно изслуша разказа и каза:

– Не си права! Дядо Мраз… съществува, просто… нали разбираш, той не успява…Представи си колко е огромна земята, а той трябва да я обходи за една нощ. За това възрастните са решили да му помогнат. Но той не те е забравил. Истинският Дядо Мраз идва при всеки само един път в живота му.

– А вие от къде знаете?

Мъжът се усмихна

– Аз зная всичко!

– Да не сте вълшебник?

– В известен смисъл да…Аз се уча за Дядо Мраз… и когато ми порасте брада, ще стана истински Дадо Мраз и ти обещавам, че отново ще дойда при теб…, а днес той ме изпрати, за да те утеша и да не пропуснеш празника.

– А подаръкът?

– Подарък…

Пребърка джобовете си, като че ли търсеше нещо там. Усмихна се, взе момиченцето и го сложи на коленете си
–  Бях съвсем забравил. За теб имам специален подарък, вълшебен, обикновените подаръци ти вече си ги получила, а за този дори не си мечтала…

– Истинско чудо?

– Да. Погледни.

Той насочи показалеца си към небето.

– Погледни внимателно, виждаш ли онази, най-ярката звезда?

– Да..

– Това е Сириус..най-ярката звезда на нашето небе, а днес тя е твоя.

Момичето погледна звездата, усмихна се и сърцето му преля от щастие и възторг. Детето дълго се любува на звездата, скачайки и пляскайки с ръце.

– Благодаря… – нежно и с любов прошепна детето.

Ако вярвате в чудеса, щастието непременно ще ви посети.