Около половин час е обстрелван района близо до катедралата Александър Невски г. Славянска.
Боевете започнали по време на литургията. От снарядите пострадали близко намиращите се до храма микрорайон и централния пазар. Обстрелът бил и от двете страни и катедралата се оказала в епицентъра на престрелката.
В храма имало около 1000 човека. По време на молитвата „Отче наш“ прозвучал първия изстрел. Хората застанали на колене и със сълзи на очите започнали да се молят. От взривната вълна от куполната част на сградата паднали и се разбили на парчета няколко витражни стъкла. Въпреки обстрела службата в храма не била прекратена.
По време на бойните действия, никой не е пострадал в катедралата, но имало много пострадали и жертви в района Артем. Хората направо погребвали мъртвите, тъй като моргите не работели.
След богослужението свещениците побързали да окажат помощ на мирното население и продължили своето служение на гробищата.

През април 1918 г., стотици пруски войници видяха мистериозен бял батальон близо до Бетуни, Франция. Те били с приповдигнато настроение, защото смятали британците за победени.
Изведнъж някой дръпнал ръката на един от лейтенантите:
– Погледнете, голяма група от конници се задава от Бетуни. Защо всички са облечени в бяло, а конете под тях също са бели? Кой може да е това?
Пруските войници гледали, как кавалерията се приближава. Те ясно виждали фигурите на слънцето. Снаряди разтърсили земята, интензивен обстрел покосявал хората, а кавалерията облечена в бяло, се придвижвала съвсем бавно.
Най-отпред яздел мъж с меч в ръката. Изведнъж ужас и страх нападнал войската и войниците побегнали. Пруският лейтенант казал:
– Когато се появи този тайнствен батальон на страната на британците, разбрах, че сме изгубили войната.
Хоуп Прайс, описващ тази история, станала през Първата световна война, отбелязал, че британското правителство по време на военния конфликт издигнало призив за национални дни на пост и молитва. Тези молитви изиграли своята роля и ангелите се намесили на страната на англичаните.

През XVII и XVIII век  графита струвал стотици хиляди лири. Тогава той се е използвал предимно за смазване на оръжия, с цел по-лекото плъзгане  на снарядите.

Основните находища на графита са били в Англия и търговията с него се намирала под протекцията на съкровищницата на Великобритания.

Разработването на мините за добиване на този скъпоценен продукт, се пазели  в тайна, така както днес се пазят в тайна разположението на военните бази. Тези мини работели седем седмици в годината, за да запазят високата  цена на графита.

Въоръжена охрана карала работниците да се разсъбличат, когато излизали от работа, за да проверят дали не  са отнесли със себе си част от скъпоценото вещество.

Парламентът одобрил закона, според който всеки осъден за незаконно притежание на графит, изтърпявал една година  каторжен труд или работа в колониите.

Въпреки, че военната промишленост е свързана с много пари, някои видове графит се използвали изключиелно за рисуване. Обикновенно художниците увивали парчето графит с конец или вълна, тъй като бил много крехък. До  XVII век на никому не му е дошло наум да го постави  в дървена пръчка, както го използваме днес.