– Ало, мога ли да поговоря с Бог?
– Свързвам ви!
– Здравейте! Слушам ви внимателно!
– Господи, Нова година наближава. Моля те, изпълни желанията ми!
– Разбира се! Но първо ще те свържа с  отдела по изпълнение на желанията, за да разбереш какви грешки си допуснала в миналото!….
Метален глас продължава:
– Почакайте, моля, сега ще ви свържем с оператора на желанията….
Изчакване….
– Здравейте! Какво искате да узнаете?
– Здравейте! Към вас ме пренасочи Господ. Той ми каза, че преди да пожелая нещо ново, трябва да прегледам това, което съм искала преди това…..
– Разбирам, една минута само….
А ето  всички ваши желания до сега. Чувате ли ме?
– Да, разбира се.
– Започваме от миналата година:
1. До гуша ми дойде тази работа! – изпълнение: „разболяване“.
2. Мъжът ми не ми обръща внимание! – изпълнено: „не обръща“.
3. О, да имах поне малко пари! – изпълнено: „малко пари“.
4. Приятелките ми са глупачки! – изпълнено: те са глупачки.
5. Ех, да имах поне някаква квартира! – изпълнено: На 10-я етаж под самия покрив. Той тече. Молила за „каква да е“.
6. Много ми се иска да си имам каква да е, малка кола! – изпълнено: Получи „Запорожец“ произведен доста отдавна.
7. Иска ми се малко да изляза в отпуск, където и да е! – изпълнено: При свекървата на село, тя има нужда от работна сила.
8. Какво е това? Никой не ми подарява цветя! – изпълнено: Не подарявайте!
Искате ли да продължим нататък? Тук написаното цяла година може да се чете.
– Не, не, всичко разбрах! Свържете ме с Твореца!
……
– Господи, всичко разбрах! За в бъдеще ще следя за всяка своя мисъл, дори и най-малката! Помогни ми да мисля позитивно. Разбрах, че Ти  винаги ми помагаш и изпълняваш всичките ми желания! Сега искам да помисля малко. Мога ли да се обадя по-късно?…
По телефона се чу весел смях…
– Разбира се, скъпа. По всяко време!

Това неудобство го имаше още с наемането на павилиона. Тогава беше по-млада, но сега годините си казваха думата. Става дума за най-обикновена тоалетна. Такава имаше само в близката гара.
Заключи вратата и се насочи от другата страна на гарата. Наближаваше, когато се стъписа. Очите й се уголемиха, а страхът придвижи краката назад. Устните й бавно се раздвижиха, а звукът излязъл от тях, едва се чу:
– Господи!…Това не може…
Страхът обърка мислите й, залюля едрото й тяло и тя едва се задържа на краката си.
Не почака да я подсещат и с невероятна бързина се върна в павилиона, забравила на къде е тръгнала.
Съседката от съседнодното магазинче погледна уплашената й физиономия и загрижено я попита:
– Какво ти става? Да не ти е лошо?
Жената стъписано я погледна и още не успяла да се отърси от уплахата си каза:
– Знаеш ли кого видя? Невероятно…
Другата досетила се какво се е случило, усмихвайки се я запита:
– Да ни ти се е привидяла баба Петра? – усмивката й заля цялото лице. – И на мен ми се случи. Вървях към гарата и гледам… ама.. като жива, върви срещу мен и потропва с кривака си. Стреснах се, но след това внимателно се вгледах и разбрах, че е друга жена.
Другата въздъхна и успокоена каза:
– Изобщо не я загледах, уплаших се. Сърцето ми заби като камбана, – усмихна се и весело додаде, – плюх си на петите и бегом обратно тук.
Силен смях, като гръмотевечен тътен, се разнесе от двете жени. Хората минаващи наоколо ги гледаха и им се чудеха. А смехът дълго не секваше.

Един мъдрец разказал на слушателите си един анекдот. Цялата аудитория избухнала в смях.
След няколко минути той им разказал пак същия анекдот. Само няколко души се усмихнали.
Мъдреца трети път им разказал същото, но сега никой не се засмял. Тогава старият човек се усмихнал и казал:
– Не можете да се смеете постоянно на една и съща шега тогава, защо плачете по един и същи повод постоянно?

Дж. К. Роулинг, автор на популярни книги за Хари Потър, е измислила стотици думи – мъгълите, куидич, които са влезли нашия речник.
В днешния „цифров“ език има толкова много неясни думи като LOL, JK, OMG…. Въпреки че авторката представя в новата си книга нови думи, тя трябваше да привлече помощник, за да ги разберат.
За да влезе в крак с постоянно променящия се жаргон на по-младото поколение, Роулинг е поискала от най-голямата си дъщеря помощ.
– Спомням си първият път, когато чух момичето да казва „LOL“. Но това означава „смях “  –   e казала Роулинг.  –  Това не е за мен. Аз съм жена на средна възраст. Като писател го намирам за интересно, но бих се притесняват, ако започна да се опитваме да го използвате постоянно. Понякога  осъзнавам, че не принадлежат към тази бандата.

Денят беше петък. Около обяд валеше силно. Тъкмо се готвеше да седна на масата, когато вратата на стаята се отвари шумно и насреща си той видя една дама.
Тя бе висока и руса. Много красива, макар и малко изкаляна. Тази неочаквана посетителка беше три четвърти англичанка. Тя пътуваше на кон по тези места, за да ги опознае. В този дома беше потърсила подслон от дъжда.
След като поизсуши дрехите си край печката, тя заяви със смях:
– Знаете ли, не съм обядвала.
Домакинът се смути, беше петък и на  трапеза имаше само цвекло и таратор.
От първото тя не пожела да яде, като каза:
– У нас дават цвеклото само на свинете!
Но тараторът й се хареса много. Тя го изяде и поиска още, като възкликваше от време на време:
– Какво вкусно ястие! Жалко, че смърди толкова! Не можете ли да правите таратор без чесън?