Няма нищо по-сложно от живота. Наред с голямата радост и честите огорчения, той скрива в себе си още много ненужни препятствия за преодоляването, на които изразходваме доста сили, време и нерви.
Ето ви и няколко оригинални идеи за улеснение на живота ви. На някой могат да изглеждат смешни, но вършат работа.
Килимче будилник
То може да реши проблема ви с раното събуждане. За да спрете необикновения будилник, трябва да стъпите с крака на него.
Лопатка за почистване
Когато имате домашен любимец, повечето от космите му са разпиляни из къщата. Досадно е почистването на тези косми с метла, защото те полепват по нея. Лопатката за почистване е снабдена със зъби, които не позволяват космите да се задържат върху метлата.
Барбекю на слъневи батерии
Портативното и екологично чисто барбекю на слъневи батерии е най-добрия вариант за неголеми открити пространства.
Има множесто такива идеи, които ни се струват доста налудничеви, но биха ни спестили малко нерви и в замяна на това ще ни донесат малко смях и радост в живота.
Архив за етикет: смях
Шедьоври
Когато някой проповядва и не внимава какво говори, може да каже нещо доста „интересно“, което да възбуди смях у слушателите.
Така и един мъж говорел за това, че когато постъпваме лошо, не трябва да чакаме, мислейки, че Бог ще ни прости, а да предприемем нещо.
И ето какво се получило в резултат от това.
– Ако ти си сгрешил, паднал или си обидил някой – не спирай на това!
Ето ви и други шедьоври:
– Ние сме солта на земята. За това добре трябва да насолим другите около нас.
Или:
– Като ме слушате, сигурно си казвате, ама и тоя какви безсолни ги каза….
Децата са нашата радост и нашата гордост
Не им викайте, не ги ругайте. Усмихвайте им се повече.
Това са нашите деца.
Простете им грешките, нека растат радостни и щастливи.
Децата са дар, ние сме отговорни за тях. Не забравяйте това!
Малчуганите не умеят да лъжат. Те имат безгранична фантазия, цял свят изпълнен с разнообразие, непредвидени и неочаквани идеи. А толкова неща имат да ни разказват …. Вслушваме ли се в думите им? Достатъчно търпеливи ли сме….?
И в днешния летен ден, детския смях звучи като музика. Радостта и любовта са техни съюзници. Те разцъфтяват като цветята в градината, ако им позволим това….
Ще го направим ли? Нека да не е само един ден в годината. Повярвайте ми, резултатите няма да закъснеят.
Вече няма да боли
Слънцето залезе и небето потъмня. Една от жените се зае с вечерята. Тази вечер войниците не им донесоха повече храна. Дребна жена с изпити, хлътнали очи предложи малко да изчакат, но един от мъжете добави бързо:
– Не видя ли, че войничетата, които докараха последната група хора, се питаха от къде ще вземат храна за себе си тази вечер?
– Май повече ще ни провърви с жабите в езерото, – добави друг от групата.
Избухна взрив от смях. Изведнъж се открои глас в глъчката, който премина в плач:
– Няма да се върмем вече у дома, – хлипаше едра и яка жена. – Няма, ……тук ще си умрем …
Тя цялата се тресеше от плач. Обикновенно тази жена вдъхваше спокойствие и излъчваше увереност, но сега се бе превърнала в хлипаща, отчаяна развалина.
Останалите потрепераха, сгушиха се един в друг и отчаяно се вслушаха в тишината на безнадежното си положение.
Малко две годишно момиченце се приближи до жена, тя все още викаше и стенеше в плача си. Прегърна я през рамо с малките си ръчички, целуна я по бузата и каза:
– Боли ли те?
Жената кимна. Момиченцето отново я целуна. Изду бузки и духна.
– Вече няма да боли, – радостно обяви детето и разпери пухкавите си длани нагоре.
В очите на жената светна весело пламъче ….. и тя прегърна детето….
Засечен разговор
Зоомагазин, отдел риби. Девойка разглежда „продаващата се“ там стока. Изведнъж открива екземпляр, която отдавна търси неин приятел. И веднага му звъни по телефон:
– Здравей! Аз съм в аквагалерията. Тук има моли снежинки. Нали си търсеше от тях? От кои искаш? Колко? Тук още и черни има. Да, ще се разберем после. Сега ще ги купя, а ти довечера ще дойдеш да си ги вземеш.
Договориха се и си казаха довиждане.
Вечерта на същия ден тя среща своя познат, който и разказа следното:
– Диди, представяш ли си, поговорих с теб по телефона, а след това гледам колегите едва сдържат смеха си. Питам ги: „Какво се е случило?“ А те и дума не могат да ми кажат. Смеят се не могат да се успокоят. След като се успокоиха цитираха разговора ми с теб, така както са го чули от едната страна:
– Здравей!Отлично! Искам! Много искам! За мен момичета! Двойка! Но по-добре давай три! Не, не само бели! Колко пари? Става! В шест вечерта ще бъда при теб! …..