Архив за етикет: смях

Кафе за …..

imagesВ Барселона има едно специално заведение, в което се сервират различни видове кафета. То винаги е пълно. Но има нещо много интересно, когато си поръчваш кафе, сервитьорът непремено те пита за името и си го записва. Когато Роси беше за първи път в това заведение, тази практика я изненада и бурно изказа негодуванието си:

– А личните карти няма ли да искат?

Данчо ѝ разясни положението спокойно:

– Реално, предлаганите видове кафета са много, а клиентите още повече и те непрекъснато се сменят. Прието е да се записват имената на клиентите, за да се избегнат грешките. Така всеки ще може да пие това кафе, което си е поръчал.

На Роси ѝ стана много смешно, когато чу сервитьорът да съобщава:

– Кафе за Роси.

Веднъъж тя беше пак там с приятелката си и един германец с жена си, която беше българка. Решиха да си направят шега и да не кажат истинските си имена, а да си измислят шеговити.

Когато сервитьорът попита Роси за името, тя каза:

– Кифла, – и леко се усмихна.

Приятелката ѝ се нарече Дрисла. Германецът избра името „Змей“, защото жена му често му казва:“ Ето идва моя змей“. Това обръщение много му харесваше. А жена му се нарече „Пръдла“.

Сервитьорът много внимателно и съсредоточено записваше имената, без да се влияе от разменящите си усмивки на масата клиенти. Тези имена за него нищо не значеха. Но той беше усърден и учтив в работата си.

По-късно се разнесе гласът на сервитьорът:

– Кафе за Кифла. Кафе за змей, – което някак си се бе превърнало в Исмаил, може би така е прозвучало немското произношение на тази дума. – Кафе за Дрисла. Кафе за Пръдла.

Групичката едва не падна под масата от смях. След това започнаха да се оглеждат дали няма българи в заведението, защото голям срам щяха да берат.

Гениални идеи, които правят живота по-лек

2Няма нищо по-сложно от живота. Наред с голямата радост и честите огорчения, той скрива в себе си още много ненужни препятствия за преодоляването, на които изразходваме доста сили, време и нерви.
Ето ви и няколко оригинални идеи за улеснение на живота ви. На някой могат да изглеждат смешни, но вършат работа.
Килимче будилник
То може да реши проблема ви с раното събуждане. За да спрете 333749544необикновения будилник, трябва да стъпите с крака на него.
Лопатка за почистване
Когато имате домашен любимец, повечето от космите му са разпиляни из къщата. Досадно е почистването на тези косми с метла, защото те полепват по нея. Лопатката за почистване е снабдена със 333747889зъби, които не позволяват космите да се задържат върху метлата.
Барбекю на слъневи батерии
Портативното и екологично чисто барбекю на слъневи батерии е най-добрия вариант за неголеми открити пространства.
Има множесто такива идеи, които ни се струват доста налудничеви, но биха ни спестили малко нерви и в замяна на това ще ни донесат малко смях и радост в живота.

Шедьоври

images Когато някой проповядва и не внимава какво говори, може да каже нещо доста „интересно“, което да възбуди смях у слушателите.
Така и един мъж говорел за това, че когато постъпваме лошо, не трябва да чакаме, мислейки, че Бог ще ни прости, а да предприемем нещо.
И ето какво се получило в резултат от това.
– Ако ти си сгрешил, паднал или си обидил някой – не спирай на това!
Ето ви и други шедьоври:
– Ние сме солта на земята. За това добре трябва да насолим другите около нас.
Или:
– Като ме слушате, сигурно си казвате, ама и тоя какви безсолни ги каза….

Децата са нашата радост и нашата гордост

imagesНе им викайте, не ги ругайте. Усмихвайте им се повече.
Това са нашите деца.
Простете им грешките, нека растат радостни и щастливи.
Децата са дар, ние сме отговорни за тях. Не забравяйте това!
Малчуганите не умеят да лъжат. Те имат безгранична фантазия, цял свят изпълнен с разнообразие, непредвидени и неочаквани идеи. А толкова неща имат да ни разказват …. Вслушваме ли се в думите им? Достатъчно търпеливи ли сме….?
И в днешния летен ден, детския смях звучи като музика. Радостта и любовта са техни съюзници. Те разцъфтяват като цветята в градината, ако им позволим това….
Ще го направим ли? Нека да не е само един ден в годината. Повярвайте ми, резултатите няма да закъснеят.

Вече няма да боли

Слънцето залезе и небето потъмня. Една от жените се зае с вечерята. Тази вечер войниците не им донесоха повече храна. Дребна жена с изпити, хлътнали очи предложи малко да изчакат, но един от мъжете добави бързо:

– Не видя ли, че войничетата, които докараха последната група хора, се питаха от къде ще вземат храна за себе си тази вечер?

– Май повече ще ни провърви с жабите в езерото, – добави друг от групата.

Избухна взрив от смях. Изведнъж се открои глас в глъчката, който премина в плач:

– Няма да се върмем вече у дома, – хлипаше едра и яка жена. – Няма, ……тук ще си умрем …

Тя цялата се тресеше от плач. Обикновенно тази жена вдъхваше спокойствие и излъчваше увереност, но сега се бе превърнала в хлипаща, отчаяна развалина.

Останалите потрепераха, сгушиха се един в друг и отчаяно се вслушаха в тишината на безнадежното си положение.

Малко две годишно момиченце се приближи до жена, тя все още викаше и стенеше в плача си. Прегърна я през рамо с малките си ръчички, целуна я по бузата и каза:

– Боли ли те?

Жената кимна. Момиченцето отново я целуна. Изду бузки и духна.

– Вече няма да боли, – радостно обяви детето и разпери пухкавите си длани нагоре.

В очите на жената светна весело пламъче ….. и тя прегърна детето….