Минчо се чувстваше зле.

Умората го смачкваше, но той си каза:

– Нали съм непрекъснато зает с някаква дейност. Изглежда това е голямо натоварване и се уморявам много.

Добре, служението не е лошо нещо, но Минчо имаше един проблем.

Той го осъзна една сутрин, когато се събуди:

– Много съм жаден. Имам чувството сякаш съм изсъхнал. От къде ми дойде това на главата?

Замисли се.

Изведнъж лицето му се озари от усмивка и Минчо разбра:

– Не пия свободно от Водата на живота. Пренебрегвам изучаването на Библията – и той продължи да изброява. – Бързам да си кажа молитва. Не слушам гласа на Господ, защото просто съм твърде зает.…

Минчо разроши с ръце косите на главата си.

Падна на колене и започна искрено да се моли:

– Благодаря Ти, Господи, че все още ми даваш днес Жива вода от Кладенеца, която никога не пресъхва….

Всяко напрежение, умора и неудовлетворение се стопи, а на тяхно място се изля такъв мир, какъвто никой не може да си представи.

„Първата красавица“ на църквата се обърнала към свещеника:
– Вие казахте, че преди богослужението се нуждаем от молитва поне един час. Знам че точно за един час идвам пеша до църквата и за това реших да не използвам транспорт, а да ходя и да се моля, за служението, за църквата, за вас и за това Бог да ми даде мъж.  Но всеки път, когато тръгна пеша насам, за мен се окачват светски момчета и ме съпровождат до църквата и не мога да се моля. Какво да правя?
– Но това е много хубаво! Щом идват след вас поканете ги в църквата! Едни ще останат, други ще си тръгнат. Църквата ще расте и аз ще се радвам. А може някой от тях, накрая да стане ваш съпруг и аз ще бъда доволен. Бог по такъв начин отговаря на вашите молитви.