Орел полетял от високата скала, насочил се към едно стадо и грабнал едно агне от него.
Завидяла му враната и решила да направи същото.
Със силно грачене се насочила към стадото и се хвърлила към един овен. Заплела ноктите си в руното му, не могла да се издигне и запляскала с крила.
Овчарят като я видял, разбрал какво става. Изтичал и я хванал. Подрязал й крилата, а вечерта я отнесъл на децата си.
Децата попитали:
– Каква е тази птица?
Овчарят казал:
– Това е врана, която се мисли за орел.
Съперничество с хора, които ви превъзхождат, към нищо няма да доведе. А неуспехът предизвиква само смях.

В скалистите планини на Северна Америка има скала, която наричат „Разделение“. Тук дъждовната вода се разделя. Една част от нея се стича по източната страна на планината, попада в река Мисури, която се влива в Мисисипи, а тя на свой ред се влива в Мексиканския залив и губи водите си в Атлантическия океан. Другата част се стича от към западната страна на планината и си проправя път към река Колумбия, която отнася водите си в Тихия океан.
По такъв начин водата, която е била разделена на малки части на самия връх, впоследствие е разделена на разстояние повече от пет хиляди километра и течала в съвършено противоположна посока.
Всеки грях е такава скала на разделение. Първоначално той е само като клин между нас и Бога. но скоро се уголемява и стига толкова далеко, колкото е изтока от запада.
Колкото и малък да е греха, то е пагубно семе, от което може да прорасте голямо зло. То е също като семената на отровните растения, те са малки, но плодовете им са смъртоносни.
Така например, склонността да слушаш насмешки и клевети за другите, първоначално ти изглежда само като на шега, но след това това се превръща в привичка за сарказъм, клюки и сплетни.
Всеки престъпник в началото е невинен. Първата крачка на порока му е незабележим, но ако той не го остави, това ще послужи за начало на ужасни престъпления.
Грехът е като огън, с който не трябва да си играем.
Отсечете, отделете всичко това, което ви отделя от Бога, докато е време, връщането е много трудно, а понякога и необратимо.

Графиня Хановер не вярвала, че Библията е Божие слово. Тя не вярвала във възкресението на мъртвите. Преди смъртта си разпоредила гробницата й да се изсече в скала и да се затвори с гранитна плоча, оградена с желязна каса. На гранита било написано: „Този гроб е вечен и никога няма да се отвори“. И нейното желание било изпълнено, т.е. всичко било направено гроба да не може да се отвори.
Но малко семенце от някакво дърво паднало в цепнатината на скалата и започнало да расте. Корените проникнали дълбоко в пролуката и разрушили гранитната плоча. Така гробът бил отворен.
Някои смятат, че в скалите могат да се скрият от Бога, но пред Него скалните грамади ще се преместят и земята сама ще „предаде мъртъвците“.
Във великия ден всички ще оживеят и злите, и добрите. Но различно ще бъде въздеянието им.
Всеки ще получи това, което му се полага според Божията правда.

Построил го е китаецът Жанг Лин. Той е професор в университета в Пекин.
Лин е успял да изгради вила на покрива на 26-етажна сграда, която изглежда сякаш е изсечена в скалата.
В продължение на шест години трудолюбивият китаец е изграждал своя дом, но е получил предупреждение от властите да го демонтира за 15 дни.
Според китайските власти в столицата тази двуетажна вила е заплаха за дома. Лин не смята построеното от него за вила, а по-скоро за декоративна градина.
Погледнете внимателно снимката. Не ви ли се струва, че не скалата се намира на покрива
на високата сграда, а обратно скалата е прорязана от бетонния блок.

Равномерното разполагане на числата по числовата ос е придобита способност за човека, обусловена от възпитанието и образованието. А вроденият интуитивен подход за разположение на числата става по логаритмичната скала.

Тези изводи са направени въз основа на работа с индианци от племето мундурука, живеещи край Амазонка. Повечето от тях нямат никакво образование.

Показали им определено количество точки или им изсвирили няколко еднакви звуци, а след това поискали да покажат тези числа на осите от 1 до 10 или от 10 до 100.

Колкото по-малко било числото, толкова по-голямо пространство е било необходимо на изпитващите, за да го намерят, което съответства на логаритмичната скала.

Подобни резултати били демонстрирани и от малки деца в САЩ, които още не можели да четат.

А възрастните американци и образованите от племето мундурука били склонни да разполагат числата равномерно.