В бъдеще ще можем да избираме цвета на очите си.

В Америка е разработена технология, която променя цвета на очите с помощта на лазер. Притежателите на кафяви очи могат да получат сини такива.

Идеята е съвсем проста. Тъй като очите с кафяв цвят съдържат повече меланин във външния слой на ириса, достатъчно е да се премахне и очите ви ще станат сини.

Процедурата трае около 20 секунди и е абсолютно безболезнена. Синият цвят на очите ви ще се появи след седмица.

Този метод се явява отлична алтернатива на контактните лещи.

Внимавайте, ако промените кафявите си очи, след това не бихте могли да възвърнете цвета им, нито да ги промените в някакъв друг цвят.

Хърватската столица би се харесала на всеки. Жителите на града за никъде не бързат. Те водят спокоен живот. Думи като „малко по-късно“ и „час пик“ при тях не съществуват.
Както подобава на столица, тук е съсредоточена голяма част от промишлеността на Хърватия. В Загреб е добре развита транспортната мрежа, тук са елиминирани задръстванията. Освен широките и удобни пътища, налице е отличната организация на светофарите и кръстовищата. Градът буквално е набразден от автобусни и трамвайни маршрути. В бъдеще тук ще се построи и метро, но сега то на никой не е нужно. Населението на Загреб наброява 800 хиляди души, а ежегодно тук идват около половин милион туристи.
Относителното плътно движение в града  е в интервала 8-9 сутрин, но няма никакви задръствания. А след това цял ден улиците са почти пусти. Тук хората са привикнали да работят, а не да се движат напред-назад.
Социалистическото наследство е представено от унилите многоетажни кутийки.
Градските власти са се погрижили почти около всяка сграда да построят безплатен паркинг.
В горната част на Загреб започва частния сектор. Но частните къщи също са различни. Те са уютни и симпатични, хората ги строят такива за себе си.
Ако погледнем Загреб отгоре, ще видим, че града е разделен на две части многоетажни блокове и къщи, вторите са повече. Това е изненадващо за столица, нали? Обикновено в по-големите градове се строят небостъргачи и многобройни търговски центрове.
Тук се живее безопасно. Дори на скъпите коли не се затварят прозорците.
Общественият транспорт е представен от ниски трамваи. Интересно е, че трамвая е огромен, а релсите са много тесни. Срещат се автомобили от различни марки, но всички са от съвременен тип. Автобусите в Загреб са сини. Местата за инвалиди не се заемат от останалите и причината не са глобите, а съзнанието на хората.
Хърватия е християнска, определяща се като католическа държава. Мюсюлманите тук са 1%, но  за тях също се строят джамии.
Почти всички паркинги са платени. Загреб е разделена на зони за паркиране. В червената зона, в центъра,  можеш да оставиш колата си само за един час, в оранжевата за два, а в жълтата неограничено. Интересното е, че тук няма пазачи на паркингите. Просто оставяш колата си отиваш до автомата и внасяш необходимата сума, след това отиваш да вършиш работата си. Да не заплати или икономиса  при паркирането, никой не  си го и помисля.
Много огради са изрисувани с графити, Не всички са интересни, но повечето се стараят да внасят смисъл в рисунките си.
Стъклобетоните сгради не са много и не дразнят окото.
В Загреб има нереално количество кафенета и ресторанти. Летните тераси се използват и през зимата, тук температурата не пада почти никога под нулата. В много кафенета няма да намерите храна, а само кафе и напитки. Пияници на улиците не се срещат, защото почти към всеки дом има отворен не много скъп бар, където всеки може да пие и да остане колкото си иска.
Един от най-старите видове транспорт в Загреб е релсово транспортно средство с въжена тяга за превозване на хора. Две въгончета се движат по наклонените релси между две спирки. Сега това е само туристическа атракция.

Ярко оранжевите латинки се наричат капуцински, заради островърхата форма на цвета, която напомня на качулка на монах – капуцин.
В родината й, тропическа Америка, могат да се срещнат над 80 вида. Латинката расте във влажните тропически гори, в засушливите степи и в планините. На цвят могат да бъдат жълти и оранжеви, но се срещат сини и лилави.
Всички тропически латинки имат приятен мирис, затова в Южна Америка се смята за особено необходимо растение при хранене. Използват се листата, цветовете, плодовете, семената, а при многогодишните растения корените и грудките.
В планините на Перу, Чили и Боливия се отглеждат грудките на латинка. Те са сходни на големи круши. Съдържат много нишесте.
В Англия листата на латинката се слагат в салати и украсяват сандвичи, а от цветовете правят оцет.
В Западна Европа пъпките и младите филизи се мариноват и се поднасят на масата като силна подправка, която заменя каперси и не й отстъпва по вкус.