Червеният  кръст се е  превърнал в символ на XIX век.
По време на Френско-австрийската война, швейцарецът Анри Дюнан е толкова впечатлен от това, което е видял на бойното поле, че написва статия, в която задава въпрос: Възможно ли е да се създаде благотворителна организация, за да помогне на ранените по време на въоръжени конфликти.
Публикацията на Дюнан привлича вниманието на Женевското благотворително общество. То създава комитет от 5 човека за практическата реализация на тази идея. По-късно този комитет се нарича Международен комитет на червения кръст.
На първото си заседание, състояло се през 1873 г. в Швейцария този комитет в знак на уважение към страната, запазила неутралитет във войната приел за емблема държавния флаг на Швейцария, но със сменени цветове, т.е. червен кръст на бял фон.
Четирите части на този кръст символизират четирите добродетели: Умереност, благоразумие, справедливост и смелост.

Това дърво е доста интересно. На височина достига 10 метра. Расте на един от островите Галапагос в Индийския океан, Сокотра в Йемен.
Името си дължи на червената си смола. Тя се е използвала още в древни времена.
Още през първи век „кръвта на дракона“ се е използвала като боя и лекарство за лечение на дихателни и стомашно-чревни заболявания. По-късно смолата от дървото е използвана за лечение на треска, дизентерия, диария, язви в устата.
Смолата от вечнозелено дърво винаги е била основен търговски източник. „Кръвта на Дракона“ е използвана в практиката на магьосници и алхимици. Смятало се, че уникална смола може да увеличи магическата силата на любовта и сексуалността. Може би това е защо тя е била използвана като средство за увеличаване на потентността.
Днес, повече се използва за бои и оцветители.
Интересния вид на короната помага на дървото да оцелеят в сухите райони. Плодовете са малки, месести и оранжеви. Дървото е особено красиво по време на цъфтеж. Цялата корона е покрита с бели и зелени цветчета.
„Кръвта на дракона“ е символ на Йемен и изобразен на монетите на страната.

Ама че въпрос, ама основателен. Бащата на историята авторитетно потвърждава , че го е имало. Земляк на историка, от днешна Мала Азия, живял около 400 години преди Херодот.

Майката, Критея, била от градчето Куме. Но забременяла без да е омъжена. Преместила се в някакво селище близо до реката Мелес и там родила бъдещия епик. Нарекла го на името на реката Мелесигенис.

След това се преместила в Смирна и станала икономка на учителя по музика и литература Фемий.  На тинейджърска възраст, любопитният Мелесигенис се сприятелил с пътешественика Ментес и тръгнал с него по света. При това пътешествие ослепял. Лошият факт си имал и добра страна. Бардът бил наречен Омир. Прякор, който естествено се трансформирал и в име, и в символ, лесен за запомняне.

Омир се борил години с живота, докато накрая се установил в Хиос, където придобил тежест и авторитет. Умрял, пак пътешествайки.

Фермата Бек се намира в Паарл, Южна Африка, недалеко от Кейптаун. Тази ферма наброява повече от 600 кози.
Тъй като пространството е пренаселено, само шест кози имат превилегията да живеят в кулата.

Тя се е превърнала в символ на фермата и е по-популярна от виното и козето ѝ сирене.
От момента на строителството 1980г. няколко други фермери били толкова много поразени от това находчиво решение, че го възприели.
Възможно е кулата да не изпълнява всички критерии за паша на кози, но изглежда, че козите са доволни от нея.
На входа на кулата има надпис: “ Вход само за кози“.

Очите са огледало на душата. За много хора, цвета на очите, често е свързан с някои специфични качества, независимо дали са на любим или котка. Комбинацията сини очи с руса коса винаги привлича вниманието. В очите на околните такива изглеждат като истински ангели. Синият цвят в продължение на столетия се е смятал за символ на мира, чистотата, надежността и детската наивност.
В детските рисунки, народния епос, прозата и поезията сините очи надделява над всички останали. Те носи живот, мечти, щастие, късмет и мир. Навярно, най-сини са тези очи които излъчват любов.
От гледна точка на науката, цвета на очите зависи от наследствеността. Ирисът разположен зад роговицата на окото е добре снабден от кръвоносните съдове и от пигментните клетки, който определя цвета на очите. Хроматофорите са специални клетки, които произвеждат пигмента меланин, който започва да се оформя в новородено бебе и определя цвета на очите към 2-3 годишна възраст.
Известно е, че почти всички бебета се раждат синеоки. Колкото е по-голямо присъствието на меланин в клетките, толкова по-тъмен ще бъде цвета на очите. Меланинът е защитен ензим, необходим за защита на очите от ярката слънчева светлина. Нация със сини очи е склонна да живеят в северните райони, с кафяви очи – в районите с умерен климат, а чернооките – в близост до екватора и на север.
Генетиците са открили закон, според който гена на тъмните очи е винаги по-силен от този, който формира синия цвят.
Психолозите отбелязват, че притежателите на сини очи са емоционални, обаятелни, чувствителни, романтични, сантиментални и страстни. Те винаги се ръководели от чувствата си. Характерът им е непредсказуем и импулсивен. Те могат страстно да обичат и мразят, а ако водят война, непременно стигат до победния край. Винаги са взискателни към партньора.
Решителни и силни хора, които имат сини очи, често са надменни, високомерни и конфликтни. Между синеоките има и доста авантюристи. Лесно завързват приятелства, но и лесно ги прекратяват.