Колко е трудно и разочароващо да се живее в днешното общество.
Където скромността е обект на подигравки.
Религията се смята за изостаналост от живота.
А срамежливостта и стеснителността се приема за неувереност в собствените сили.

Дони стоеше пред ниската сграда, където живееше Таня. Боеше се да влезе, защото не знаеше как ще реагира и какъв обрат можеха да вземат нещата. За него Таня се беше много променила и бе станала по-смела, с голям кураж. Как можа да направи всичко това сама.

Дони мислеше да се обърне и да си тръгне, да я остави, но искаше да се срещне с нея, за да разбере, защо го бе направила. Събра сили и натисна звънеца. Последва продължително мълчание.

– Кой е? – долетя нейният глас зад вратата.

– Дони.

Отново мълчание. Усети я, че се изненада. Резето щракна и вратата се отвори. Таня изглеждаше ужасно. Беше бяла като платно, с подпухнали от плач очи.  Косата й висеше на клечки, а дрехите й бяха размъкнати и смачкани.

– Здравей, – усмихна му се тя

– Здрасти, – начумерено поздрави Дони

– Искаш ли да влезеш?

– Да, ако може, – гласа му звучеше отчаяно.

– Разбира се. Заповядай! Искаш ли кафе?

– Не, благодаря. Как се чувстваш?

– Отвратително, – наведе глава Таня.

Настъпи дълго мълчание.

– Извинявай, – каза тя и се спусна към банята.

Дони по-скоро усети, отколкото чу, че Таня повърна. След малко се върна още по-бледа.

– От упойката е, предполагам, – каза той.

– От къде знаеш? – погледна го изпитателно и недоумяващо Таня.

– Научих ……

– Да, но …… Е, помогнаха ми малко.

– Не, – изкрещя той. – Защо ми причини това? Не мислиш ли, че и аз трябва да знам за това? Това бебе не е само твое, а и мое. Защо реши, че него искам? Защо не ми каза, а сама реши какво да правиш? Твоето поведение е отвратително и ме прави изключително нещастен…

– Нещастен? – погледна го учудено Таня.

– Естествено. Обичам те. Толкова много те обичам! Как можа да ти хрумне, че няма да искам детето?

– Искаш да кажеш, че би искал да родя това дете?

– Естествено, че исках. За нищо на света не бих се съгласил да го …. изхвърлиш, просто така. Защо не ми даде възможност да избирам? ….. Не искам да слушам никакви оправдания …..

– Няма да се оправдавам, – каза спокойно и отчетливо Таня. – Всъщност, направила съм нещо по-добро.

– Не те разбирам.

– А ми ….. отказах се от аборта. Когато влязох в операционната и легнах на масата,се замислих: „Какво всъщност правя“? След това станах и си тръгнах. Така, че все още съм бременна.

Дони приближи до нея и я прегърна. Притисна я силно до гърдите си и нежно я целуна. Той беше най-щастливият човек на земята.

Вулканите са едни от най-опасните и най-малко предсказуеми сили на природата. Проучването, проведено от изследователи от университета в Упсала, ще подобри ефективността на наблюдение върху вулканите, така че да се дават по-точни прогнози за тяхното изригване.
За да разберат вътрешните процеси на вулканите геолозите са изучавали дигите. Това са геоложки места, възникващи в резултат от запълване пукнатините на магмата. Дигите са основните транспортни канали на магма в земната кора и определят растежа на магмените камери и силата на изригването.
Разбирането как се оформят и разрастват дигите е много важно за изучаването на вулканите. Учените са установили, че здравината на скалите, заобикалящи магмата, зависи от размера на дигите. В хода на измерването била измерена дебелината на хиляди диги, резултатите от измерванията са проанализирани статистически, което е довело до няколко неочаквани изводи.
Геолозите открили, че нито вид на вулкана, нито вида на дигите засягат статистическото разпределение. Във всички случаи най-добре подхожда разпределението на Вейбул. То е известно като „теория на слабото звено“ и предполага, че материала се разрушава в най-слабото място.
По такъв начин, силата на скалата, която заобикаля магмената камера, определя кога и къде ще се образуват нови диги. Магмата отначало ще пробие там, където скалата е най-слаба.
Сега учените се надяват да приложат резултатите от изследванията на практиката.

Учените са открили нов ензим – cIAP2. Той предпазва белите дробове от инфекция, давайки възможност да се намали степента на увреждане на тъканите по време на инфекцията. Д-р Мая Салех от Университета Макгила смята, че това откритие ще даде възможност да се контролира грипа.
Логично е да се повишат защитните функции на организма, вместо да насочват всичките си сили, за да унищожаване на вируса.
Идеалната комбинирана терапия трябва да съчетават контрол и защита от инфекции. За контрола отговаря имуната система, не позволяваща на вируса да се размножава в клетките и да атакува.
Както са показали експерименти с гризачи, заразени с H1N1 грип тип А, ензим е необходим за контролиране на клетъчна смърт.  Той променя и активира факторите за оцеляване на клетките, предпазва организма от саморазрушителни възпалителни процеси, известен като некроза.
Ако ензимът не е налице, клетките започват да се държат по съвсем различен начин, вредят на организма.
cIAP2  защитава не само от смърт заразени клетки, но и здравите съседните клетки, които се намират в същите тъкани. Това повишава устойчивостта към инфекции.

Капитан Джеймс Кук с моряците си и група учени отишъл да изследва Северния полюс. Доктор Солендер, шведски учен, го съпровождал като изследовател.
Била тежка зима. Когато изследователите се намирали на голямо разстояние от лагера, неочаквано задухал хладен вятър, съпроводен със сняг. Солендер събрал всички и казал:
– Подобни приключения са се случвали с мен в моята родина. Послушайте съвета ми, от изпълнението му  зависи спасението на вашия живот. Ние трябва веднага да се върнем в лагера, без да се бавим, в противен случай ни заплашва голяма опасност.
– Много ще се изморим, докторе, – възразил лейтенант Годер.
– Да, – казал докторът, – но това ще запази живота ни. Предупреждавам ви, господин Годер, че ако хората започнат да замръзват, те ще искат почивка. Запомнете, че желанието да спреш е първият признак за това, че кръвта е престанала да циркулира. Да застанеш на едно място означава да умреш.
Всички се движили напред, преодолявайки желанието да спрат. Учудващо за околните, но самият доктор изявил желание да спрат:
– Само 5 минути почивка, – помолил той, – няма да ни стигнат силите.
Но лейтенантът помнел думите на доктора и каза:
– Напред и никой да не изостава.
Когато дошли в лагера, докторът благодарил на лейтенанта и се извинил за своята слабост.
Така и грехът приспива човека. Той е страшна болест, смъртоносна. Грехът приспива съвестта, погубва тялото и душата. Бягайте далеч от него!