Жегата не беше много голяма, но вятърът докара от някъде облаци и се изля ситен дъждец.
Асен щеше да ходи за силаж. Преди да тръгне каза на Мария, неговата съпруга, с която вече 15 година работеше на фермата:
– Ако дойдат за Дени, не им я давай. Кравата е бременна.
– Добре, – каза Мария. – Ти кога се връщаш?
– Няма много да се бавя, – отговори Асен. – Знам, че трябва да доим.
През всичките тези години не им бе леко, но си помагаха и работата им спореше. Бяха най-добрите във фермата. Отговаряха за 100 крави. Даваха най-много мляко, с голям процент масленост.
След половин час, дойде бригадира и ветеринара. Двамата слязоха от голям камион и се упътиха към Мария, която почистваше помещението.
– Здравей, – поздрави бригадира. – Къде е Асен?
– Отиде за силаж.
– Ще караме Дени на кланицата, – каза бригадирът.
– Асен каза, че е бременна, – строго каза Мария.
– Глупости, – засмя се ветеринарът, – Нали я бърках, няма плод. Пък и не съм я осеменявал.
Вече бяха натоварили добичето в камиона, когато пристигна Асен.
Той застана пред камиона и викна на бригадира:
– Не пипайте Дени! Докторе, работата ли искаш да си изгубиш?
Имаше такова правило, че ако се заколи бременна крава, ветеринарът се прощаваше с професията си за винаги.
– Асене, ти по-добре ли знаеш от мен, – сопна се ветеринарът. – Ще си изям дипломата, ако ми докажеш, че кравата носи плод. Нали я бърках, нищо няма в нея. И от къде ще има, нали не съм я осеменявал?
Асен се ядоса сериозно:
– Какъв ветеринар си ти? Не знаеш ли, че след петия месец плода е тежък и пада долу ниско. Не бъркай горе, а по-надолу.
Ветеринарът надена ръкавиците си и бръкна в кравата.
– По-надолу, – извика му Асен.
– Вярно е има теле, даже рита, – стреснато каза ветеринарът. – Какво щях да направя?
След това се обърна към Асен и го попита:
– Ти от къде знаеш това?
– Баща ми и аз сме ветеринари и без да сме учили медицина, – засмя се Асен. – От малък му помагам за животните. Той ми е предал всичко, което знаеше за тях. Не мога да сбъркам.
Ветеринарът не си изяде дипломата, но дълго след това вървеше и си приказваше уплашено:
– Какво щях да направя? Какво щях да направя?….
По-късно се разбра, че по време на паша бяха пускали един малък бик временно да пасе с кравите, та той скачал Дени, но пастирите не му обърнали сериозно внимание.