Когато обявили предупреждение за цунами в Индонезия и Шри Ланка на 11 април, 2012 г., гледайки морето забелязали, че всички китоподобни от големите сини делфини до китовете, бързо изчезнали.
Британският фотограф и кинематограф Андрю Сътън, който правел снимки на 11 април 2012 г. в южната част на Шри Ланка, бил изумен с екипа си от това, колко бързо китовете изчезна от погледа им. Никой на борда не е знаел на земетресението, но животните изглежда усещали подводната сеизмична активност, и побързали да потърсят убежище на безопасно място.
Можем ли действията на китовете,  да възприемем като сигнал за приближаваща опасност, особено за сеизмична активност?
В Япония и Нова Зеландия, където са станали едни от най-големите земетресение през 2011 г. било предшествано от масивни изчезвания на китовете край брега на островите. А при неотдавнашното подводно земетресение в Мексико, е забелязано, че кит е побързал да напусне дълбините на морето при първото усещане за опасност.
През 1965 г. писателят живеещ в Шри Ланка, Артър Кларк прогнозирал, че до 2000 г., човекът няма да бъде единственото разумно същество в природата на нашата планета. Към тях ще се отнасят делфините и китовете.
Въпреки това, дългогодишните изследвания на китове ни карат да се съмняваме в правилността на тълкуването на поведението им. Така че, не можем напълно да се опрем на техните сигнали.

Учени от САЩ са създали в обикновен лабораторен съд миниатюрен мозък, състоящ се от 60 неврони на плъхове. Експериментите показали, че мрежата на нервните клетки е способна за дълъг период от време да обработва получената информация.

Изследователи от университета в Питсбърг са поставили върху силициев диск протеини, които стимулират растежа на нанесените на повърхността ембрионални клетки на хипокампуса. След известно време растящите неврони се самоорганизирали във вид на микромозък.

Биолозите с помощта на химически вещества осъществявали естествено затихване на импулсите в мрежата от клетки и изпращали в джунглата от неврони електрически сигнали.

В резултат на това новосъздадения мозък е преживял не четвърт от секундата, когато е поставен при естествени условия, а цели 12 секунди.

Това помогнало да се разбере как невроните обработват постъпващите сигнали и ги препращат едни на други.