Една от най-честите грешки, която правят чужденците, когато отидат в Норвегия по време на Рождество е, че очакват да участват в този празник там, но това е много трудно нещо.
Чужденците виждат изящно украсени елхи за празника, но на Бъдни вечер те остават сами в хотелските си стаи.
Всички норвежци тази вечер отиват по домовете си, затварят се там и се отдават на празничната радост, както е положено само в семейството. Няма достъп за странични хора на Бъдни вечер в норвежките семейства.
На Бъдни вечер и Рождество в Норвегия са затворени почти всички магазини, кафенета и ресторанти, да не говорим за обществени институции и частни компании. Така че бъдете внимателни, когато решите за празниците да отидете в тази страна.
Но ако все ви се отдаде възможност да прекарат няколко седмици през периода на Рождествените празници в някое норвежко семейство, то сте извадили голям късмет и ви е провървяло! Спомени от тези дни ще пазите за цял живот.
На Рождество и Бъдни вечер, цялото население на Норвегия се превръща в истински деца и в страната не остава нито един възрастен – всички се подготвят за Великия семеен празник.
На Бъдни вечер, след вечеря, норвежците, както в старите времена, отиват на гробищата да си спомнят близките, поставят върху гробовете им елхови венци, които се продават на специални рождественски пазари на централния площад, и палят свещи.
В пет часа вечерта всички отиват на църква за службата или гледате нейната транслация по телевизията.
Смята се, че в навечерието на Рождество, след службата за живите започва в полунощ службата за мъртвите, която извършва починал свещеник. Ако си посмял да присъстваш на такава меса, ще разбереш кой ще умре тази година. Такова гадаене може да свърши много тъжно за смелчаците, защото някой от тях може да отиде в царството на мъртвите.
Архив за етикет: семейството
Мамо
Това е толкова интересна, силна и красива дума. Съдържа само четири букви, а поражда безброй образи на любов, преданост, саможертва и служба в името на другите. Ако се вгледате в нея, няма да откриете там сричката аз.
Майките явно взимат тази липса буквално. Те са безусловно отдадени да подкрепят и да се грижат за семействата си, но се сриват от напрежение. Колкото повече се стремят да дадат криле на тези, които обичат, толкова повече потъват в бездната на отчаянието.
Тяхното съкровено желание е да бъдат съпруги и майки, ала усещат, че се провалят, защото нямат сила да продължат по същия начин.
Те си казват: „Аз трябва да бъда до семейството си. То е моя приоритет. Нямам време да се грижа за себе си”.
Твърде много майки вървят по този път. Те са толкова заети да отговарят на чуждите нуждите, че забравят да попълнят с гориво собствения си резервоар.
Скъпи жени, помислете и ще осъзнаете, че да се грижите за себе си, не е проява на егоизъм. Всъщност това е ценен подарък за тези, които обичате.